Лъчи от бъдещи слънца. Соларпънк научна фантастика

Лъчи от бъдещи слънца. Соларпънк научна фантастика

от Съставител: Франческо Версо

10,23 € 20,00 лв.

В наличност · доставка до 2–3 работни дни

  • Спиди, Еконт или Български пощи
  • Вземане от книжарницата на ул. Аксаков 10
  • Връщане до 7 дни
Издателство
Недланд
Преводач
Николай Тодоров
Народност
сборник
Година
2025
Издание
първо издание
Корици
меки корици
Страници
332
ISBN
9786197572469

За книгата

Сборник със соларпънк научнофантастични разкази от европейски, американски, канадски и латиноамерикански автори.

„В епоха на климатична несигурност, геополитиполитически тревоги и цифрово отчуждение, соларпънкът е бунт срещу капитулацията. Той е визия за свят, където технологиите не господстват над природата, а се вплитат в нейния ритъм. Където общността триумфира над консуматорството.

Соларпънкът надхвърля обикновената вяра в бъдещето. Той не просто изобразява свят на устойчиво бъдеще. Надеждата се превръща в политически акт. Хармонията между човек, технология и природа вече не е утопия, а постижима реалност.

Този сборник, създаден в сътрудничество с издателство „Future Fiction“ на Франческо Версо, представя разкази, които преосмислят утрешния ден чрез призмата на възможността. Не толкова бъдеще неопределено, колкото бъдеще настояще.

Макар и отначало да прилича на потомък на климатичната фантастика, соларпънкът вече не е просто естетика, а философия. Всяка история в сборника показва как духът, изобретателността, любовта или просто личната природа могат да помогнат на човека да се справи с неравноправието в обществото, да преодолее екологичните кризи - тръгвайки от градове, увити в зеленина и захранвани с чиста енергия, до големи и миниатюрни общности, които преосмислят съжителството си не в името на личните облаги, а на задружността. Някои от разказите вдъхновяват със светлите перспективи, които описват, други напомнят, че устойчивостта изисква единство и борба.

Соларпънкът не е упойващ сън или пророческо видение. Но тези истории се противопоставят на бъдещето, обсебено от мрачната киберпънк-нощ на обезличаващите корпорации, с техните безумни амбиции за власт и технологично надмощие.

Соларпънкът е и опора пред настъпващата безнадеждност, пред отчуждението и нищетата на обикновения човек. В понякога отчаяната му борба за оцеляване и запазване на своята личност и всичко, което я изгражда: интелект, памет, сърце, сетива, тяло.

Но обществото вече не е антропоцентрично и предишните йерархии са заличени заедно с потисничеството.

Разказите в сборника са малък отрязък от една светла епоха, в която науката не всява страх, слънчевите панели са произведение на изкуството, реките и скалите са свещени, а прогресът се измерва е биоразнообразие и толерантност, а не с БВП.

Бунтът е осъзнат и се изразява във всекидневната борба за справедливост, мир, хармония и споде-. лено щастие. Няма тук наивен оптимизъм, а яростна нежност.

Франческо Версо и „Future Fiction" са пионери в представянето на автори от цял свят, които раз ширяват границите на научната фантастика. Про ектът следва тази традиция, като обединява автори от различни култури, чиито перспективи обогатяват течението с нови нюанси. Както самият Франческо отбелязва: бъдещето се случва навсякъде и тези разкази са неговите многогласни отражения.

Четете историите като въведение в свят, където всеки човек е сътворец на промяната. Тази книга е вашата покана.

На добър път към бъдещето!“

- Илия Вълов, из предговора

***

Джоения изчака групата да отмине, закопча работния си колан, взе инструментите, спрейовете и сензорите, но не сложи ботушите си. Тръгна боса по стоманените стъпала към дъбравата. Вместо да поеме по покритите с чакъл алеи, тя предпочете сама да си проправя път. Тревите гъделичкаха прасците й, а през пръстите й се процеждаше хладна кал. Маршрутът й всеки ден беше различен. Ръцете й отместваха твърдите листа на каучуковите дървета и полюшващите се лиани - нежно, но и целеустремено. Над нея - двойка тукани, тъмнопери и светлоклюни, те се надигнаха през ниските корони и просветнаха, облени от слънчевите лъчи. По стъблата притичаха дървесните гущери плика-плика и плашливи мармозетки. Сега тя безгрижно се полюляваше и си проправяше път през джунгла, прескачаше застоялите вирове и във въздуха прехвърчаха насекоми. Ето че започна да се чувства по-жива откогато и да било преди това. Свалбард все пак имаше своята Амазония - тънка невидима мрежа от взаимосвързани енергии.

От същия раздел

Може да ви хареса

Латиноамериканска художествена литература