Коньовица - квартал по поръчка

Разговор, подслушан преди 20 години между Доньо Донев „бащата" на „Тримата глупаци" и хумориста Митко Бежански в едно заведение в София:

- Мите, твоят приятел доктора пак е пратил един разказ за неговата махала Коньовица. Четох го, става, пак пише щуротии, ама смешни.

Живка, дъщерята умря от смях.

- Доньо, той не се отказва, тая Коньовица му е в сърцето. И пише за нея, и пее песни за нея, нали си чувал има една група „Осем" - негова е.

- Мите, а бе, той да не те описва теб вътре, нали вече второто издание го имаме. Пише там за един Любо Графа, любовник, ухажор, тарикат, май ти си му бил пред очите. Нали първо му беше пациент и после станахте приятели, и то се завъртяха вашите истории.

- Доньо, и на теб ти е приятел, може и твоите истории да е преплел в разказите си. И ти си чешит и цяла България те знае.

- Мите, разказът е смешен и добър, пускаме го в „Тримата глупаци". То нашият вестник от глупаци се списва.

И така, това е третото издание на тази книга.

Ако прочетеното ви пренесе за 18 минути в друго време и на друго място, то авторът е свършил своята работа. Защо 18 минути?

Няма отговор, докторска му работа, време колкото за един преглед - минимум!