Единадесет баладични поеми. Дъщерята на Йефтай

„Името на Вениамин Пеев съчетава хармонично двете най-важни начала в неговото поетично творчество - библейското и песенното. На първо място бих посочил ролята на баладичното в неговите поеми. То може да бъде определено като онзи чудесен, свръхестествен елемент в тях, обвързан с намесата на библейския Бог в човешката история, написана и с главна, и с малка буква... Песенното начало в сборника на Вениамин Пеев може да се проследи по няколко линии. Ще започна с предпочитанието, което аВторът му отдава на класическата стихотворна форма - видно не само в тази негова книга... В един от нашите разговори самият поет бе склонен да обясни своето предпочитание с влиянието на конфе-сионалната среда, в която се е формирал светогледът му. Наистина не е трудно да се забележи, че химничната протестантска традиция привилегирова класическите форми, но на мен ми се струва, че поетът В. Пеев се е изграждал не само благодарение на нея, а и на доста no-съвършени в художествено отношение произведения от български и световни автори.“

- проф. д-р Калин Михайлов