Потос

„Може ли една книга да бъде тотална творба и същевременно да бъде изградена от фрагменти? „Потос“ на Антоан Асенов е много неща: книга-полет, книга-процеп, примка, прашинка плът, пропадане, откровение, пулсиращо ликуване, пламък, всичко това в едно, но при всички случаи голяма проза. Това е автобиография на копнежа-полиглот, който мълчи на всички световни езици, но също така е и негова анатомия. Чудно е как авторът е успял да деконструира крехкия, летлив предмет на своята книга и все пак той да остане цял, непокътнат, топъл, туптящ, изпълнен с живот, с очакване, в онзи момент на пределна интензивност, когато аз-ът е разпънат междy трепет и шемет. В който аз се превръща в ти. В който смъртта не съществува, но е тук. В който смъртта е тук, но не съществува. Една от най-добрите книги, написани на български език.“

- Момчил Миланов

„Потос" означава копнеж, любовен копнеж. Когато до онзи, когото смятаме за сроден, има толкова разстояние, че пътувайки, мисълта ни прекосява океани, прелита над градове, изпълва се с нетърпение и смисъл.

А понякога, както в тази книга, една мисъл или музикален пасаж може да пропътува времената, за да стигне до нас. И да се окаже сроден на наше собствено неуловимо досега чувство. Да разпознаем неназовимото у себе си, да чуем как разговаря с композитори и писатели, да се изправим пред неговата красота и неговата убегливост... Тази книга говори за копнежа, но и поражда копнеж - по онези, които ни се иска да бъдем.“

- Зорница Христова