Потос

При Платон, в диалога "Кратил", срещаме двете форми на Ерос: любовта-желание, любовта-копнеж -Химерос и Потос. Любовта-копнеж е желанието без обекта на желанието, копнежът в изгнание -да желаеш този, когото го няма. Любовта-желание е тази на победоносния копнеж: да достигнеш възжелания - притеглен от него, да бъдеш с него. Платон я сравнява с мощно течение, порив, повличащ душата към душата на обичния. Химерос е богът, който стига до целта. Потос, неговият брат, е бог, чийто полет е прекършен. Той протяга ръце - и остава така - в изчакване: една скулптура на непосилния устрем. Да желаеш - казва Химерос. Да желаеш напразно - отвръща Потос: да желаеш в допира на отсъствието.