Открадната красота. Стихове

„ШЕПА ДУМИ

Умувах как бих могъл да обознача с една дума поета Стефан Галибов. Прехвърлях слова и никое не ми допадна, затуй взех, та измислих. Невероятник. В краен случай Неправдоподобник. Защото поне за мен той е такъв. Стихотворбите му будят почуда, удивление с необичайността си, вероятно у едни възхита, у други недоумение.

Стефан започва да пише невръстен, седем-осемгодишен. Тая занимавка не била последие от родителски мераци чедото еди-що да прави, увлечението бликнало отвътре, обдарението дирело отдушник, изява.

Ала у маляка не било единствено: той хубаво рисувал, ваял. Учил в Гимназията за древни езици и култури, завършва ВИТИЗ с магистърска степен по кинознание. Още невръстен, негови разкази, стихове биват приети от вестниците „Септемврийче“ и „Знаме на мира“, по-късно разширява обхвата на изявите си в „Литературен вестник“, списания „Пламък“, „Летера интернасионал“, „Перо“. Особа неспокойна, работил е като журналист във вестниците „Дневник“, „Класа“, „Стандарт“, бил е и фотограф в списание „България еър“. Негови статии, интервюта поместват вестниците „Новинар“, „Капитал лайт“, Е-вестник, „Ролинг стоунс“, „Железничар“, прави разработки в списание „Кино“.

Има изложби в НДК, Дома на киното, Червената къща. Към неговата дейност трябва да прибавим пиарство на София филм фест, фотограф на танцовия фестивал „Антистатик“, фотограф при снимането на филма „Дякон Левски“. Членува в Съюза на филмовите дейци, в Международния съюз на журналистите. Съюзът на българските писатели удостоява поетическото му творчество с наградата „Сребърен Пегас“.

Поезията му впечатлява с умението да превръща недостъпното като замисълв писмено достъпно,необикновеното в обикновено, неприемливото в приемливо, а тая способност далеч не всекиму е по силите. Присъща е на малцина словестници. А между тях Галибов заема челно място.

Негови работи четейки, питал съм се как го осеняват такива неправдоподобни хрумки явно плод на буйно, неозаптимо въображение. И при това стихотворенията му оставят впечатление за сътворени лесно (датировки сочат един ден), сякаш някой невидим ги нечуто изрича, а поетът записва. Така ли е или не, той си знае. Каква рядка, за да не кажа единствена, способност да вижда неща от към инакъв, неподозируем ъгъл, убедително да свързва представи, имани за несвързваеми. Стиховете му красиво онагледяват, че стойностният поет е човек, показващ как всички неща, даже най-отдалечените, са взаимообусловени, а неговото призвание е да усеща, долавя, чувства, съзира и образно разкрива преплетеността на безчетни-те съставки в тая незрима съвкупност — цялост. Волното въображение на твореца е голямо богатство, свиша благодат, ала още недостатъчна да ражда значителни произведения, нужни са още ред високи умения и у Галибов те са налични.

Животът често е несправедлив към човеци. Тая нерадост важи с пълна сила и за пишещи, включая Стефан Галибов: съдейки по достойнствата на създаваното от него, това име би трябвало да е твърде по-известно сред ценителии познавачи на изящната словесност. Ала в бъдното?“

- Румен Стоянов

***

Нарочно ли седнах да пиша поезия,

за да анализирам филма или

нещо друго ме предизвика?