Безмилостна красота

БЕЗМИЛОСТНА КРАСОТА

На нея и на Хайне

идва към мен лебед мами ме натам

иска да вляза в него и на океана да се отдам

как да откажа съдбовна промяна

да плувам красив лебед в синия океан

той да ме гали с първи и последни лъчи

на нейната безмилостна красота

и на нейните сини мистични очи

аз съм лебед и тъжен не съм

плувам свободен по бърз съм от сън

разтваря се в мен океанът син

неговият буреносен нрав и покой

той ме разпозна на безмилостната красота

аз съм лебедът фарът прибоят

грациозен се нося по всяка извивка

на светозарните тихи вълни

косите й от злато по небето оставят звезди

с тях да пътувам до диамантени острови

те да ме върнат бял и красив

където магията тихо ще каже

когато пак станеш човек

нищо не ще те боли

свежият ден и прохладният здрач

ме обгрижваха и вълните припяваха в такт

древна песен донесена от побелели орли

плувах безгрижно носен от синия океански дар

и не чух предупрежденията на самотен лодкар

пленен от торнадо изгубих океана

тези нейни сини очи вече ги няма

само в една вълна споменът за белия лебед остана

- из книгата

***

Александър Димитров Крумов е роден в София. Женен с едно дете. Завършил е ВХТИ-София. Защитил докторска дисертация в Московския химико-технологичен университет, Русия. Експерт в областта на биотехнологиите и биоинженерството. Работи дълги години в Бразилия и САЩ. Отпечатък върху поезията му е погледът върху света от три континента и мащаба на страните, в които е живял и работил. Член е на Съюза на българските писатели от 2019 г.

Издал е шест стихосбирки: „Разпънат върху махало" (2001) - изд. „Хр Ботев"; „Връзка ключове" (2013); „Бели върху зелени върху червени думи" (2016); „Стъпки по дъгата над океана" (2018), „Градация на важността" (2020), „Боси върху счупени стъкла" (2023), „Избор на извор" (2024) - издания на „Български писател". Публикуваните стихове са писани в България, Бразилия и САЩ.