Компот от танцуващи хора

Поезия от Тома Марков.

***

ПЕСЕН ЗА МЕН

никога не искам да забравям

мига и момента

в който разбрах

че започвам да погрознявам

забелязах как се е уголемила

главата ми

с очите си видях как очите ми

стават все по-малки

как безпокойството ми

се притъпява

а чувството за хумор

става тъмно като изкуството

много е забавно

да продължавам

с песните и със

всичките думи

те са само за теб

аз няма да се пенсионирам

аз няма да умра като хората

докато съм жив ще ти давам

от горивото си

аз съм една престаряла

бензинова колонка

която плюе живот