С гордо вдигната глава

„Октомври 1959 г. Слънчев, топъл следобед. Взводът на ст. л-т Аурел Кройторов, шестнадесет курсанти, сме определени да пренасяме спортно имущество в новосъздаденото Виеше военно-свързочно училище - гр. Силистра. В свободен строй достигаме спортната площадка. „Ще изчакаме тук, не се отдалечавайте“, казва взводния и отива служебно някъде.

Скупчваме се около волейболното игрище. Няколко десетки офицери и цивилни потропват, чуваме викове „хайде, хайде, забий“. Върви междувузовско състезание по волейбол - играят отборите на силистренското и военноморското училища.

„Подай, подай!“ - чуваме гласа на мургав атлетичен играч. „Подай бе, какво още чакаш“ - отново същия играч към колегата си.

„Това е майор Насалевски“ казва съкурсантът ни Дамян Атанасов, „а ония двамата са...“ Нали брат му е морски офицер, капитан втори ранг, изглежда познава някои от играещите офицери.

За първи път чуваме тази фамилия Насалевски. Нямаше да е за последно.

Нямаше как тогава да зная, че ще ни бъде преподавател във втори,трети, че и в четвърти курс и че след много години ще ми бъде началник, ръководител на катедра, на факултет във ВНВУ „Васил Левски“-В. Търново. Че дълго още щяха да звучат добре обмислените му, премерени и ясни за разбиране думи, срещу които човек не би намерил никакви логически възражения - за службата, за работата в катедрата, за мястото ни в обществото като офицери, загрижеността за устройването ни и за семействата на всеки от нас.

Иска ми се простичко и разбираемо, съвсем по военному, да очертая образа на този човек, определил за много години напред съдбата на всеки от нас, с когото той работи.“

- от автора, из предговора

***

Съдържание

Родови корени

Кадет и курсант

Първи офицерски години

На преподавателското поприще

Отново и докрая военен педагог

Колеги и възпитаници за него

Заключителни думи

Информационни източници