„Военните конфликти в древна Елада са предизвикани в повечето случаи от желанието на някои от най-силните елински полиси да наложат своята хегемония над даден регион или над цяла Елада. В настоящото изследване под хегемония се разбират претенциите на даден полис за Лидерство над региона, в който той се намира, или над цяла Елада. Понякога тези аспирации прерастват в опит за налагане на директна власт над останалите елински полиси. Такава е например политиката на Атина спрямо нейните съюзници в Първото Атинско архе (445 - 404 г. пр.Хр.) и политиката на Спарта след победата й в Пелопонеската война до изгонването на лаконския гарнизон от Кадмея.

Стремежът към хегемония се сблъсква със стремежа за запазване на полисната автономия - един от базисните принципи на полиса, което означава полисът да бъде независим и да се управлява от своите граждани и елити, а не директно или индиректно от външен военен или политически фактор. Анализирани в контекста на борбата за хегемония, от една страна, и от гледна точка на стремежа за запазване на полисната автономия, от друга, войните през разглеждания период всъщност дават възможност да се разбере защо антична Елада никога не се обединява под властта на един полис и накрая пада под хегемонията на базилевса на македоните Филип II.

Принципът за автономия се базира върху идеята за самодостатъч-ността на полисния граждански колектив, който не иска да се разширява, а и не може по силата на този принцип чрез даване на граждански права на чужденци или граждани на други елински полиси. Тук следва да се отбележи, че тенденцията се налага окончателно през Класическата епоха. През Геометричната епоха (IX - VIII в. пр.Хр.) този принцип още не действа, поради което се наблюдава засилена хоризонтална мобилност между различните полиси особено от страна на родовата аристокрация. След окончателното налагане на полиса като социална, политическа, военна й икономическа система хоризонталната мобилност е рязко ограничена, а през VI в. пр.Хр., последния век на Архаичната епоха, практически е прекратена.

През Архаичната епоха конфликтът хегемония - автономия се проявява в опитите на отделни полиси, които са локални сили, да наложат хегемонията си над своите съседи, но те рядко завършват с устойчив успех, с изключение на създадената от спартанците Пелопонеска симахия през VI в. пр.Хр. Сходните опити на Тива да наложи своята хегемония над Беотия и на аристократичния род Алевади от Лариса - над Тесалия завършват с временен успех. През посочената епоха опитите за хегемония в повечето случаи се прикриват чрез формиране на амфиктионии - съюзи от полиси, създадени с цел да защитават известни светилища от външни заплахи. В редица случаи някои от участниците в амфиктиониите се опитватчрез тях да наложат своята хегемония над останалите участници.“

- из предговора

***

СЪДЪРЖАНИЕ

I.Конфликтът хегемония – автономия в древна Елада

II.Борбата за хегемония през Първата Пелопонеска война

III.Битката за хегемония в епохата на Пелопонеската война

IV.Ролята на Персия в спартанската хегемония над Елада

V. Дихотомията хегемония – автономия в епохата на Епаминонд

VI.Борбата за хегемония в епохата на Третата свещана война

VII.Конфликтът хегемония – автономия в Елада след смъртта на Александър III Македонски

ИЗВОРИ

ЛИТЕРАТУРА