Език мой, драг мой

"ЕЗИК МОЙ, ДРАГ МОЙ" е книгата, която рамкира 60-годишнината на нейния автор Алекси Филипов ТАСЕВ. Съдържа нови неща и избраното от четири негови книги с подобна стилистика, извън научните му занимания. Доктор по икономика от 1982 година, член на Съюза на учените в България, автор на над 100 научни публикации у нас и в чужбина, Алекси Тасев е изкушен и от художествената литература. Там той се намира на най-трудното и ветровито място: скорострелният парадокс, пародията, светкавичната мисъл, търсените неочаквани лапсиси, иронията. В българската литература тази на професионалните писатели, има добри традиции в този жанр. Алекси Тасев не е професионален писател в този смисъл. Неговите изречения, пародии на известни мисли, ситуации, социални персонажи са непосредствени наблюдения и преживелици от трудната битност на автора. Затова тяхната свежест не подлежи на съмнение. Той сам ги нарича "лапидрами, печатни дрешки, слововиделици от преживелици" и т.н. Може би затова възпитаният в литературната традиция читател ще бъде малко изненадан.

В това всъщност е и чарът на тази книга, който интересно се допълва с рисунка и на художника.

В добавка: вглъбени в научните си работи и трудовото ежедневие автори прибягват до този вид разтоварване. Дали това е точната дума не знаем. Може би тази част от тяхната умствена дейност е допълнение към професионалната им работа. В този смисъл, без желание за някакво сравнение, ще припомним "крилатите" мисли на големия наш физик, ученик на Айнщайн, покойният Азаря Поликаров. Отчитайки всички рискове на подобни сравнения.