Транстемпорална естетика

„Тази книга е посветена на самосъзнанието на изкуството като феномен, очертан в междудисциплинарните празнини на области като психологическа естетика, визуална антропология и философска критика на изкуството.

Книгата има за цел да изведе идеята за безсмъртието като фундаментална естетическа категория, която с развитието на съвременната система на изкуството се появява под различни форми и програми, поставящи въпросите за края, временността, миналото, бъдещето и настоящето, заложени в обектите и субектите на изкуството.

Откъде произлиза времето на безсмъртието в естетически план? Книгата настоява, че това е транстемпорален въпрос, който насочва естетическото безсмъртие към всички проявления на неразпозната радикалност по отношение на времето.

промяната в самосъзнанието на изкуството, която е свързана с времето на безсмъртието, предполага естетика, която е фокусирана върху онова, което съдържа опит за преодоляване на човешката темпоралност - т.е. транстемпоралното. Транстемпоралното означава отвъд различните времена и исторически рамки. Транстемпоралността допуска естетическа чувствителност към реалности, надхвърлящи човешката времева скала и субективност. Транстемпоралната перспектива насочва естетиката към асиметрични диалози с деантропоцентричното съществуване на обектите на изкуството и нов вид прозрения за тяхната времева траектория.“

- из книгата

***

Съдържание

Пролог

1.Конституиране на транстемпоралната естетика

2.Безсмъртният дихотом

3.Естетиката като феноменология на безсмъртието

4.Музеят като безсмъртна дестинация

5.Ефимеризацията като безсмъртна траектория

6.Модерното изкуство и идеята за визуалното безсмъртие

7.Постсъвременното изкуство и безсмъртното съзнание

Послеслов

Бележки