Дисертации, том 22 - Керамика с украса в стил West Slope от територията на България | Pottery with wes Slope decoration from pre
В наличност · доставка до 2–3 работни дни
- Спиди, Еконт или Български пощи
- Вземане от книжарницата на ул. Аксаков 10
- Връщане до 7 дни
- Автор
- Ева Тонкова
- Народност
- българска
- Година
- 2025
- Издание
- първо издание
- Корици
- твърди корици
- Страници
- 410
- ISBN
- 9786192455774
За книгата
Дисертации, том 22 - Керамика с украса в стил West Slope от територията на България | Dissertations, vol. 22 - Pottery with wes Slope decoration from present-day Bulgaria
Като ценен материален източник за историята на древните общества и държави, античната керамика винаги е стояла във фокуса на световните научни изследвания (Иванов 1948, 31; Тончева 1953, 29; Richter 1936; Breccia 1912 и др.). Тя е носител на информация относно бита, културата, погребалните обичаи, икономиката и търговията на населението, което я създава и ползва (Иванов 1963, 269).
Представеното изследване е посветено на една специфична и обособена керамична категория от елинистическата епоха, известна в световната специализирана литература като West Slope керамика, или керамика с украса в стил West Slope. То беше разработено като дисертация за присъждане на образователна и научна степен „доктор“, защитена към катедра „Археология“ на Исторически факултет на Софийски университет „Св. Климент Охридски“ през 2021 г. (Тонкова 2021). Настоящата монография представя този труд с минимални промени - с подобрена структура и с по-високо качество на илюстративния материал.
Дискутираната тук керамична група добива широко разпространение в целия източносредиземноморски свят и се превръща в един от критериите за мащабите и обхвата на „елинизация“ на широки културни пространства и етнически общности от западните предели на Древна Гърция до Леванта и Близкия изток. Благодарение на усилията на поколения изследователи, днес е сравнително добре дефинирана и датирана и се използва за сигурен хронологически репер за културни пластове, контексти и структури. Чрез нея става възможно да се проследят сложните контакти и влияния между различни региони от Източното Средиземноморие.
Представеното в тази книга изследване се фокусира върху керамиката с украса в стил West Slope, открита на територията на днешна България - колекция артефакти, произлизащи от разнообразни по вид археологически контексти (селища, гробни комплекси, светилища), но и от различни културно-географски региони. В рамките на съвременна България, за елинистическата епоха по принцип, както и на базата на изследваните материали, се очертават няколко зони с различно историческо развитие. От една страна, например, стоят гръцките колонии в понтийската зона, където тази категория съдове е по-добре представена, бидейки част от ежедневния бит на населението. В същото време разпространението й във вътрешността на Древна Тракия е белег за навлизането на чуждите стоки и влияния в тракийските земи и се явява свидетелство за значимостта на античните селищни центрове, в които тя се открива. Така, West Slope керамиката представлява надеждно свидетелство за формулиране на изводи относно динамиката на западночерноморските и тракийски пазари, за хронологията и развитието на отделни селищни единици, за процесите в културното и икономическото развитие на региона.
Хронологическият обхват на изследването е естествено определен от времето, в което е съществувала керамиката, декорирана в стил West Slope. Някъде в последната четвърт на IV в. пр.Хр. тя постепенно се развива от златнодекорираната керамика. Към средата на I в. пр.Хр. е изместена от източната сигилата. Така периодът й на разпространение съвпада приблизително с обхвата на елинистическата епоха, чието начало традиционно се поставя по времето на управлението или при смъртта на Александър III (336-323), а краят й докъм финала на I в. пр.Хр. (Rotroff 2006b, 140-141).
Тук е мястото за няколко встъпителни думи относно характера на материалите, включени в настоящото изследване, подредбата им и работата с тях.
Използваните цели съдове и фрагменти с West Slope украса произлизат от десетки археологически обекти от територията на България. Някои са публикувани отдавна, други наскоро, а голяма част са необнародвани до този момент. Редно е да бъде отбелязано, че за отделните керамични единици разполагаме с различна по степен на пълнота информация. С част от тях имах възможността да се запозная лично - те са заснети фотографски и графично, описани са техните характеристики като цвят на глиненото тесто, примеси, покритие, украса и др. За друга част имах шанса да разполагам с готова документация. Информация и изображения относно останалата част от находките бяха извлечени от техните публикации. Така за някои съдове разполагаме с рисунка и снимка, за други само с едно от двете; някои изображения са с отлично качество, при други качеството е компромисно. Наложи се графичните заснемания на някои от публикуваните съдове да бъдат преначертани с цел подобряване четимостта на изображението и/или адаптирането му към стилистичното оформяне на настоящото издание, като все пак е направен опит да се запази и стила на оригиналната илюстрация.
За всеки екземпляр, включен в настоящото изследване, е изготвено каталожно описание, съдържащо стандартен набор от информация: местонамиране; изображение; описание; паралели; формална и стилова принадлежност; контекст; къде се съхранява; публикация; авторство на изображението; датировка. Понякога част от рубриките са редуцирани в съответствие с наличната информация.
С цел да се запазят някои понятия, утвърдени отдавна в литературата, е налице известно дублиране на терминологични названия. Например: ранноелинистическите и късноелинистическите разновидности чаши, които носят наименованието „скифос“, но формите им се различават съществено; термините „класически кантарос“ и „ели-нистически кантарос“, които обозначават групи чаши по формален, а не по хронологически принцип; „понтийски кантароси“ - кантароси, които най-вероятно не са единствените, произвеждани в понтийската зона и др.
- из книгата
***
Ева Тонкова е археолог с основен научен интерес в областта на класическата археология и античната керамика. Завършва специалност археология в Софийския университет „Св. Климент Охридски“, където през 2021 г. защитава и докторската си дисертация. В момента е главен асистент в отдел „Фондове“ на Националния археологически институт с музей при БАН. Участвала е в многобройни археологически проучвания в България, както и в международни научни форуми и проекти, посветени на елинистиче-ската култура и търговските контакти в Тракия, Егея и Черноморието. Автор е на публикации, свързани с древногръцката и тракийската керамика от българските земи.