Паралели

„Книгата „Паралели“ е опровержение на тезата, че насилието може да сломи човешкия дух. Чрез тази книга за първи път пред българската общественост д-р Атанас Москов се представя като крупен политолог, философ и хуманист. По-голямата част от тази книга е писана тайно, далче от погледите на властта. Отделни редакции и бележки са нанасяни в периода след демократичните промени. Езикът, на който е писана, и специфичният стил на автора показват неговата изключителн атеоретична подготовка. На читателите ще направи впечатление, че някои от термините и научните категории са използвани така, както са се ползвали през 30-те и 40-те години на миналия век. От това книгата не обеднява. Напротив, става още по-силна и автентична, по-въздействаща.

По оригинален и силен начин д-р Атанас Москов поставя като централен въпрос въпроса за свободата и хуманизма. Той се разграничава както от десните разбирания за демокрация - демокрация само за силните, така и от сек-тантските комунистически доктрини. Не съм виждал по-убедителна научна критика на комунистическия режим в България и на комунистическата доктрина изобщо. Може би защото е направена без злоба, не преднамерено, а изключително последователно и аргументирано. Д-р Атанас Москов вижда корените на този режим в дискусиите още в началото на XX век, когато Янко Сакъзов призовава за „широк блок на труда“, а Димитър Благоев за „организация на наемния труд“, сектантската основа на комунистическата партия, създаването на пропаст между труда и капитала са предпоставката за диктатурата на пролетариата и за насилието във всичките му форми по време на тоталитарния режим.“

- д-р Александър Томов, из предговора

***

Атанас Москов е роден през 1903 г.в Севлиево. От 1915 г. след мобилизацията на братята му остава единствен мъж в къщи и на 12 години поема отговорност за семейството си. През 1920г. организира стачка на съучениците си срещу ощетяващ ги учебен закон. Вече е основал нелегалната социалдемократическа група "Жан Жорес". Завършва едновременно класическа и реална гимназия и на 19 години става студент по право. Едновременно следва дипломатически науки. През 1927 г. без никакви средства заминава за Виена, а от там за Брюксел, привлечен от тези най-големи центрове на световната социалдемокрация. На следващата година представлява БРСДП на конгреса на социалистическия интернационал.

В диспут със сръбския представител Живко Топалович, той защитава България така, че прави впечатление на Фридрих Адлер, който го кани за член на Изпълнителния комитет на Социалистическия интернационал наред с големите Леон Блум, Вандер-Велд, Де Брукер, Филипо Турати, Ото Бауер, Хилфердинг, Карл Ренер, Теодор Дан, Камил Хюисманс. В Брюксел защитава докторат по международно право на тема "Новото в правата на малцинствата". Там среща голямата си любов и вярна спътница Рене Вилмет - доктор по социология и философия. Тя го последва при завръщането му в България въпреки шансовете им за блестяща кариера в Брюксел. През 1937г. в София той става ръководител на кооперативното движение, но фактически е един от лидерите на БРСДП.

През 1938 г. е избран за независим /партиите са забранени/ депутат в 24-ото Народно събрание. Става секретар на парламентарната група. Участва в списването на вестник "Дъга". След 9 септември социалдемократи и земеделци минават в опозиция. Атанас Москов работи към вестник "Свободен Народ". Получава звание "частен доцент по международно право" в университета, но изборът му е отме-нен по политически причини. В изборитe за Велико народно събрание той, заедно с Кръстю Пастухов, се кандидатира срещу Георги Димитров в 3-а софийска колегия. Избират и двамата, но комунистите касират мандатите им.

Атанас Москов се готви да поеме защитата на арестувания наскоро земеделски лидер Никола Петков. Арестуват и него. Инквизират го. Искат да признае, че Социнтерна е център на шпионаж срещу СССР. Следват лагери - Богданов дол, Белене. През 1952 г. - ново следствие в продължение на повече от година. На жена му Рене дават да работи като копачка в севлиевското ДЗС, където е интернирана. Тази жена с три европейски езика и два доктората, отказва да се върне със сина си в Белгия. Синът им Симеон Москов, надарен художник умира на 20 години от сарком на костите. Рене почива в края на 1990 г.

След освбождаването му Атанас Москов работи като чиновник в психиатрията в Севлиево. Д-р Москов доживява демократизирането на България, почива 1995 г.

***

Съдържание

Предговор

Защо паралели

Демокрация и социализъм

За свободата

1.Обсег на свободата

2.Труд и свобода

3.Освобождение на наемния труд

Хуманизъм и социализъм

1.Средновековен хуманизъм

2.Възрожденски хуманизъм

3.Буржоазно-капиталистически хуманизъм

4.Социалистически хуманизъм

Държава и социализъм

1.Функции на държавата

2.Национализация, социализация, одържавяване

3.Отмиране на държавата

Бъдеще