Народната певица Пена Грозева от с. Дерманци, Луковитско 1893-1989 - том 1 и том 2 (комплект)
В момента не е в наличност
- Спиди, Еконт или Български пощи
- Вземане от книжарницата на ул. Аксаков 10
- Връщане до 7 дни
- Автор
- Никола Ценкуловски
- Издателство
- СамИздат / Неизвестен
- Народност
- българска
- Година
- 2025
- Издание
- първо издание
- Корици
- твърди корици
- Страници
- 484
- ISBN
- 9786197548334
За книгата
„Има хора, които идват на този свят с определена мисия. Такъв човек е авторът на тази книга - творец с мисия да проучва, изследва, съхранява и предава спомена за миналото на идните поколения. Опитах се да си спомня от кога познавам Никола Ценкуловски и спомените ме върнаха в 1993 г., когато като студент трябваше да подготвя курсова работа за историята на нашия край. За да се справя с това академично предизвикателство, се нуждаех от компетентна помощ. Препоръчаха ми заемащия тогава длъжността „специалист по културно историческо наследство“ в Община Червен бряг г-н Ценкуловски. В онези години и през ум не ми е минавало, че тази наша първа среща ще предизвика особения ми интерес към миналото на Черве-нобрежкия край.
Скоро след първото ни запознанство последва и първата съвместна дейност - изграждане на паметен знак на загиналите във войните за национално обединение в едно от селищата на Червенобрсжката община. Завинаги в съзнанието ми ще остане посещението, което по този повод Ценкуловски организира при тогавашния директор на Националния военноисторичсски музей в София полк. Петко Йотов. През годините, покрай Ценкуловски се запознах и с други значими имена в сферата на историята и краезна-нисто като Богдан Николов и Наню Нейков.
Интересът ми към етноизслсдователската дейност на Никола Ценкуловски лавинообразно се засилваше с всяко следващо негово проучване. Книгите му „Погледец към народната култура“, „Страници из миналото на село Червен бряг, Плевенско“, „Родовете на град Койнаре“, „Славеят на северозапада: думи за народната певица Гергана Цекова“ са сериозна основа за изучаване на миналото на нашия район, а многобройните му публикации и научни съобщения в специализираните поредици „Български фолклор“, „Език и литература“, Българско музикознание“, „Известия на дружеството на филолозите - българисти“, „Алманах Златна Панега” потвърждават изследователския му принос не само на регионално, но и на национално ниво.
Доскоро можех само да предполагам за размаха на проучвателната дейност на този, както сам той се определя, етноизследовател, но когато преди година имах възможност да разгледам част от личния му архив останах изумен. Огромно количество информация от архивни фондове и теренни проучвания, звукозаписи, интервюта е информатори, снимки, филмови негативи, видеозаписи - дейност, плод на няколко десетилетия всеотдайност и себераздава-не. Докато се докосвах до това безценно богатство, разбрах и за тази, бих я нарекъл, изследователска слабост и симпатия на Никола Ценкуловски към личността на народната певица Пена Грозева. Винаги съм усещал, че в живота нищо не става случайно, но когато авторът на книгата, която държим в ръцете си, ме прикани да напиша предговора към нея, повярвах, че това наистина е така. Споменавам го, защото познавах баба Пена, макар и от етап на житейското си развитие, в който не съм осъзнавал самобитната й стойност като човек и творец. С внука на Пена Грозева - Николай, сме родени в една и съща година. Отраснали сме заедно, учихме в един клас и смея да твърдя до днес оставаме добри приятели. На всичкото отгоре бяхме съседи - къщите ни бяха през една улица. Безброй пъти като деца сме играли пред погледа на седналата на малко столче, вече прегърбена старица, към която нейният внук Николай, по-казваще огромно уважение. Нещо повече, той винаги я представяще гордо пред приятелите си и я караше да ни разказва истории, чути от нея, които го бяха впечатлили, показваше ни тамбурата й. Понякога Николай буквално „изнудваше“ баба си да изпее песен, но за съжаление не това е най-яркият ми спомен за Пена Грозева. Най-впечат-лени бяхме от разказите й как на младини е пушила тютюн. Седяхме срещу тази тогава около 90 годишна жена, мигахме и не можехме да си представим, че говори истината.
Сега, прелиствайки тази книга, разбирам, че през 80-те години от миналия век - по времето, когато ние - дечурлигата от махалата, сме съжителствати по описания начин с колоритната баба на нашия приятел, авторът на този уникален труд - Никола Ценкуловски, е правил своите интервюта с нея, записвал е песните й и е събирал автентична информация за нейния самобитен талант.
В книгата на Ценкуловски има отговори на много въпроси за човека и певицата Пена Грозева - Коя с тя? Каква е нейната, смея да твърдя, нелека житейска съдба? Какво е фолклорното наследство, което ни е оставила? С какво е искала да бъде запомнена?
С дълбокото професионално усещане, че е в свои води, авторът преминава през живота и творчеството на Пена Грозева, потапяйки ни в собствените й житейски разкази и спомени. Спомени за многобройните й сценични изяви, за записите в Националното радио, за срещите й с именити творци, музиканти, артисти, фолклористи и изследователи като Райна Кацарова, Светозар Кукудов, Владимир Тран-дафилов, Филип Кутев, Михаил Букурещлиев, Христо Ковачев, Елена Огнянова, Гизела Сулицяну и много други.
Убеден съм, че книгата, която държим в ръцете си, ще предизвика интереса на всички, които ценят фолклорното наследство на Луковитския и Тетевенския край. Наследство, което не трябва да се забравя. Наследсво, свързано с името и творчеството на народната певица Пена Грозева.“
- Мирослав Михайлов, из предговора