Асен Овчаров и българската популярна музика

Монографията е посветена на живота и делото на Асен Овчаров – ключова фигура в българската музикална история, чийто принос за развитието на джаза и популярната музика у нас е трудно да бъде надценен. Титулуван „баща“ и „родоначалник“ на българския джаз, той заема централно място в историята на съвременната ни култура и чрез дългогодишната си дейност като ръководител на джазови формации, аранжор и педагог оставя траен отпечатък в нея.

Книгата проследява биографичния път на Овчаров и многопластовата му кариера – от основаването на първите български джазови оркестри през 30-те години на XX век и пионерската му дейност като организатор и бендлидер до всеотдайната му работа като преподавател в Музикалното училище в Пловдив. Облягайки се на своя талант и богата музикантска ерудиция, той култивира вкусове и естетически ориентации, въвеждайки българската аудитория в ритмите на джаза. Музикалната му дейност е неотделима от ролята му на педагог и музикален просветител – обстоятелство, благоприятствало по-сетнешното развитие на джазовото изкуство в България.

Текстът отделя внимание и на социално-историческите условия, в които артистът работи. Неговата биография е белязана от редица несгоди, произтекли от политическата конюнктура след 1950 г., когато джазът се оказва извън повечето легитимни форми за медииране на музика. Въпреки това Овчаров съхранява отдадеността си към жанра и успява трайно да го впише в културния облик на страната. В този контекст се разглежда и българската музикалнопопулярна сцена преди и след Втората световна война – с опора в и препратки към творчеството на музиканта.