„Не е трудно да се обясни защо историята е наука на традициите. Традициите са свързани с непрестанните усилия на историците да надграждат проучванията на своите предшественици, и с желанието на всяко ново поколение читатели да търси и открива своите обяснения за минали процеси и събития. В голяма степен темата на настоящата книга, посветена на стопанската история на българите в Османската империя (XV – началото на XX в.), потвърждава подобна констатация. Интересът към стопанската история и в частност към тази на един народ винаги интригува, вълнува, провокира, защото освен че дава знания за миналото, тя подсказва обяснения и за днешния ден. Да се представи икономическото развитие в продължение на няколко века, случило се в условията на появата, разцвета и залеза на голяма империя и в прехода от Средновековието към Модерната епоха, е много сложна и отговорна задача, която може да бъде реализирана след сериозна, продължителна във времето работа на добре подготвен научен екип. Именно това беше отправната точка и целта на проекта, чийто краен резултат е вече пред погледа на широката читателска аудитория.

В началото трябва да се направят няколко важни уточнения.

През цялото съществуване на османската държава, продължило повече от пет века, в нея живеят и съжителстват за по-дълго или по-кратко време над 80 народа. Българите са един от тези народи. Стопанската дейност, повече от всяка друга в човешкото битие, предполага общуване между малки и големи общности, между градове и райони, а в ново време стопанските контакти придобиват все по-ясно изразен глобален характер. Ето защо обектът на представяне в тази книга – стопанското развитие на българите в Османската империя – не може и не бива да се разглежда като нещо изолирано. Напротив, то може да бъде по-цялостно обяснено, ако се постави в общоимперски и регионален контекст – подход, към който са се стремили авторите в книгата.

Двата тома на колективната монография съдържат 26 глави на 27 автори – млади и утвърдени учени, всеки от тях доказал се специалист в своята научна област, представители на университети, научни институти и музеи от България и Турция. Общата редакция на книгата не означава задължително унифициране на отделните глави. Напротив, авторите са имали пълната свобода при употребата на термини и в изказването на тези, които и до днес остават дискусионни в научната литература. Внимателният читател вероятно ще открие дублиране на теми в отделните глави. Дори могат да се срещнат различни мнения по едни и същи въпроси. Това е научен плурализъм, който съвсем съзнателно е търсен и толериран в общата редакция на книгата. Целта е да се представи възможно най-широк кръг документално аргументирана информация, която да задоволи интересите и на най-претенциозния читател и да го насочи към точните исторически обяснения.

Към някои от главите са включени подробни приложения, съдържащи оригинални документи, представени и в превод. Не липсва и илюстративен материал – факсимилета на документи, литографии, снимки и пр., които онагледяват богатото съдържание.

Монографията е редактирана по всички изисквания за съвременно научно издание. Отделните глави са рецензирани от утвърдени специалисти, ползващи се с международно признание.

Това е първият в българската историография опит за цялостно представяне на стопанската история на българите в Османската империя (XV – началото на XX в.). Книгата няма претенции, че изчерпва темата (това едва ли е постижимо!), но силно се надявам да послужи в бъдеще за следващи подобни опити, които да надградят нашите усилия.

24 май 2025 г.

Ден на светите братя Кирил и Методий, на българската азбука, просвета и култура и на славянската книжовност“

- чл.-кор. проф. д.и.н. Иван РУСЕВ