Водата плаче. Екопоезия

„Тази книга се опитва да фокусира вниманието на читателя върху неговото лично отношение към водата - в бита, в града, на брега...

Разбира се, отношението на различните народи и религии към водата е различно. Видях го в Израел, където от вековна пустиня хората са превърнали земите си в райски градини, а основният източник на вода е Средиземно море, чиято вода се филтрира и се напояват градините. Порази ме Мъртво море, намиращо се на 423 м под морското равнище и в чиито концентрирани солени води няма живот, освен някои дълбоководни микроорганизми. Видях на живо как хърватите се покланят на вечерния залез, потъващ в Адриатика, видях и безбрежните плажове на юг от Ню Йорк, и устието на река Тахо в Лисабон, където на брега хиляди туристи се любуват на пясъчни фигури. Какво да кажа ленивата змия Цар Дунав край Русе и Галац, за имперската тежест на Темза, за отраженията на средновековните кули в река Вълтава, пресичаща Прага, за кокетните вили покрай Потсдамските езера или прохладата, която носи река Шпрее на Берлин...

А българските красоти, свързани с водната феерия, нямат край. България е богата с уникалните Рилски езера, с Атанасовското езеро край Бургас, с удивителните резервати по реките Ропотамо и Камчия, с водопада „Райското пръскало“ - най-високия водопад на Балканите, както и с десетки пълноводни реки, топли минерални извори и древни светилища, образувани покрай лечебни извори.

Разбира се, перлата в короната на България е гостоприемното Черно море, покрай което минава Via Pontica - жизненоважният въздушен маршрут на топлолюбивите прелетни птици от Европа към Африка.

Слънце, топлина, вода... Есенцията на живота - това е събрано точно тук, на Балканите. Който не е разбрал, че водата няма цена, живее в самоунищожителен свят...“

от авторката, из предговора

„Не зов, не вик, а вопъл е тази книга. Разгърни я, човеко, прочети я и я чуй... И като осъзнаеш греха си към сътвореното, иди край брега на водата, изповядай се, пречисти се и се поклони. VI може би тогава „над тези бели планини - морета мраморни, над тези брегове, които пазят амфори“, земя. вода и въздух отново ще се побратимят и всеки ще опазва другия като себе си...

И Земята пак ще стане място, където Бог слиза в празничен ден - да си почине...“

- Неда Антонова

***

Анжела Димчева е родена в София. Поетеса, журналист, к р urn и к. редак тор, авт ор н а 12 книги. Магистър по български филология и английски език от СУ „Св. Кл. Охридски“, доктор по наукознание (Уни-БИТ). Автор е на 2500 публикации в 30 издания. Две нейни книги са издадени в Украйна, а сборникът й „Игли в съня“- в Германия. Монографията й „Дипломация чрез литература“ (2023) е изследване за приноса на България в културната дипломация. Удостоена е с множество награди, сред които са „Златно перо“ на СБЖ (2016), Награда за журналистика на Столична библиотека (2017, 2021. 2024), Годишна награда на СБП за литературна критика (2022), „Златен век - печат на цар Симеон Велики -златен" (2023) на МК, „Нешо Бончев“ (2025). Отделни нейни творби са публикувани на 15 езика. Член е на СБП и СБЖ. Международен и прессекретар на СБП, председател на Българското жури за Европейската награда за литература, Брюксел, 2021.