Изтъкнат медиевист, вдъхновяващ преподавател и признат преводач, проф. Стоян Атанасов е оказал въздействие върху няколко поколения изследователи със своята научна строгост, откритост на мисълта и забележителна интелектуална почтеност. Неговото дело, градено в пресечните точки между литературата, философията и хуманитарните науки, е променило дълбоко разбирането ни за Средновековието и неговата модерност.

В този том колеги, ученици и приятели продължават, всеки по свой начин, в посоките, които той е изследвал: от средновековна литература до културологични и философски размисли, от езикови изследвания до превод, от литературна естетика до музика.

Scriptor et Magister е не само почит, но и свидетелство за жизнеността на интелектуалното и човешкото наследство на един Учител, чиито свободен дух, щедрост и стремеж към истината продължават да вдъхновяват.

***

СЪДЪРЖАНИЕ

Предисловие

Avant-propos

МЕДИЕВИСТИЧНИ ИЗСЛЕДВАНИЯ / ЕTUDES MЕDIЕVALES

Daniеla Capin. Sublimer l’art de la conjointure а la fin du Moyen Аge

Цочо Бояджиев. Играта и времето. Бележки върху интерпретацията на играта през Късното средновековие

Георги Каприев. Тялото. Византийският поглед

Vessela Guenova. «Si est rois qui puet doner rien!» Circulations et dеtournements de la largesse dans Le Roman de la Rose de Jean Renart

Malinka Velinova. «Ce panse cuers que ne dit boche» (Еrec et Еnide, v. 3376): le coeur et la pensеe, la bouche et la parole dans la littеrature mеdiеvale

Ангел Валентинов Ангелов. Опит за историзиращ прочит на новела IX, Ден ІІ (Бернабо и Джиневра) от „Декамерон“ на Джовани Бокачо

Thierry Laurent. Le mеdiеvalisme dans le roman franсеais contemporain

ЛИТЕРАТУРНИ ХОРИЗОНТИ / HORIZONS LITTЕRAIRES

Roumiana L. Stantcheva. La littеrature bulgare et le roman picaresque

Dina Mantcheva. Les stratеgies narratives dans la dramaturgie symboliste et l’еclatement de la forme thеаtrale

Michael Bernsen. Les frissons de la ‘sous-conversation’ chez Nathalie Sarraute

Rennie Yotova. La quеte identitaire dans l’oeuvre de Jean-Marie Gustave Le Clеzio

Амелия Личева. Алек Попов в контекста на българската, но и на световната литература

Дария Карапеткова. Пренаписване от големи за малки: проектът на Италианската школа за творческо писане „Холдън“

ФИЛОСОФСКИ И КУЛТУРОЛОГИЧНИ ПЕРСПЕКТИВИ / PERSPECTIVES PHILOSOPHIQUES ET CULTUROLOGIQUES

Олег Георгиев. Образът на философа в „Писма на хетери“ на Алкифрон

Красимир Делчев. Философски възгледи и поведение на мизантропа в едноименната комедия на Молиер

Александър Кьосев. Крехкият спектакъл. Eвропеизацията на София и играта на погледите (1880-1920)

Боян Знеполски. Съдбата на паметника „1300 години България“ между поколенческите деления и политическите съображения

ПРЕВОД, ЛИНГВИСТИКА, ЧУЖДОЕЗИКОВО ОБУЧЕНИЕ / TRADUCTION, LINGUISTIQUE, DIDACTIQUE DES LANGUES ЕTRANGЕRES

Fabienne Pomel. Traductions crеatives: entre archaismes et actualisations, le traducteur comme chaman?

Владимир Найденов. За вариацията в указанията за реконструираното произношение на гласните в учебни пособия по староскандинавски език

Петър Рогалски. Особености на предлога в късната теоретична граматика на Западното средновековие

Vassil Mostrov. Le nom d’homme dans Germinal : polysеmie et choix des еquivalents bulgares dans la traduction de Nikola Chivatchev

Еlena Meteva. Noms propres dans A Clockwork Orange d’Anthony Burgess et les problеmes qu’ils posent aux traducteurs en franсais, en russe et en bulgare

Magdalena Markova. Interactivitе et fluiditе des еchanges entre apprenants de franсais et locuteurs natifs en prеsentiel et en distanciel: structure formelle des еchanges et sеquences collaboratives

СИНКРЕТИЧНИ ОТЗВУЦИ / SYNCRЕTISMES

Julien Gominet-Brun. L’art du chant dans l’oeuvre de Fontenelle: musique et littеrature а l’аge de l’opеra

Michela Landi. Lumiеre ou luciditе? Baudelaire et Mallarmе face а Wagner

Коста Костов. Джазът е символ на свободния човек

СТОЯН АТАНАСОВ – Избрана творческа библиография / STOYAN ATANASSOV – Publications choisies