Долината на тракийските царе

По-малко от сто са тракийските подмогилни зидани постройки в България, които обикновено наричат гробници. Повечето от тях са намерени полуразрушени или впоследствие са унищожени. 13 такива сгради са построени в Казанлъшката котловина (виж картата на стр.40). Броят им става 15, ако се прибавят две, които не са така монументални, но имат висока научна стойност. Съсредоточени в ограничен географски район, те са многократно повече, отколкото другаде в България. Това, заедно с обстоятелството, че само на десетина километра от Казанлък преди петдесетина години беше открит и проучен единственият тракийски град Севтополис - столица в края на IV и началото на III в. пр. Хр. на цар Севт III, е основание Казанлъшката котловина да получи и името Долина на тракийските царе. Гробниците, за които нашият екип установи, че са всъщност подмогилни храмове, са необикновено разнообразни според плановото и пространственото си решение. Само три двойки са сходни, без да са еднакви. Вместо да реши някои от проблемите на тракийската култова архитектура, този факт поставя множество други. Разпределени в незначителен от археологическа гледна точка хронологичен диапазон – само няколко столетия между края на VI и началото на II в. Пр. Хр., разнообразието не може да бъде обяснено само с необичайното въображение на тракийските архитекти и строители, нито със самостоятелни виждания на всеки владетел или фамилия за вида на задгробното му жилище.

Първото сериозно откритие в Долината, която тогава все още не се е наричала "на царете", е направено на 19 април 1944 г.