На какво се смее българинът? Вчера, днес и утре

Човек се прощава с миналото си с усмивка. В добри или лоши времена тъкмо усмивката и здравословното чувство за хумор са спасявали човешката общност от изпитанията на времето и капризите на боговете. Малко повече от шест века преди Христа в древна Месамбрия (днешен Несебър) се е родил първият разказвач на притчи и поучителни анекдоти. Името му е Езоп, бивш тракийски роб, извоювал свободата си с остроумие. Не кой да е, а самият цар Крез го приел в двореца си, но цензурата на делфийските жреци му издала смъртна присъда за поругаване на боговете. Всъщност басните на Езоп, макар съчинени за разтуха на древногръцката олигархия, са своеобразен социален отдушник за онеправдания плебс. Пътят от езоповската басня до древноримския „Сатирикон“ бележи една удивителна тенденция - от развлечение за царе и монарси прадядото на днешния политически виц израства в могъщ анонимен сарказъм срещу политическия елит. Това е и основната роля на вербалния и писмовния хумор в обществените комуникации от древността до наши дни. Целта на настоящото изследване е да проследи динамиката в развитието на хумора и сатирата в България. Как и поради какви причини параболата на социалния заряд във вербалния градски фолклор рязко спада? Нравственият, умствен и управленски капацитет на новия политически елит сякаш не удивлява обществото с оная злъчна непримиримост и сарказъм от годините на тежкия соц, сякаш всичко е в реда на нещата и вдъхновението да се надсмеем над глупостта сякаш вече го няма.

Настоящият труд има амбицията да покаже значението на медийния смях за социалното здраве на българското общество. В него са анализирани теоретични и практически проблеми в съвременния хумористичен ареал. В контекста на модерната полемика са интерпретирани важни възгледи на чуждестранни и български автори за отношението хумор-власт, медии-идентичност, сатира-цензура и др. Приведени са редица примери и аргументи за илюстрация на вечната борба на хумора със слабостите и пороците на политическата система. Наблюденията върху социалната ефективност на сатиричната журналистика и детайлният анализ показват симптоматичен спад на специализираните издания, занижен обем и вестникарска територия, отслабено влияние върху читателската аудитория и редуциран социален резонанс, което до голяма степен влияе и върху съвременната роля на хумора и сатирата в периодичния печат в годините след демократичните промени в България. Един от изводите в края на студията е, че хуморът и сатирата в днешното медийно пространство са с атрофирали социални функции и обществена значимост.

Книгата е посветена на сложните и динамични процеси в медийния хумор и по-специално в периодичния печат - преди и след прехода в България. Съществен елемент от взаимоотношенията хумор - обществена комуникация, са рефлексиите сред читателската аудитория.