Мъртви души

Истинската история на Копейкин в ново издание

Мъртвите души – умрелите крепостни селяни, които още не са заличени от преброителните списъци, и господарите им, плащащи данъци за тях, се превръщат в удобно средство за изобретателния измамник Павел Иванович Чичиков отново да ограби държавната хазна. Той се установява в отдалечена провинция, където с лъжи и заблуди спечелва благоразположението на градския елит, от който зависи узаконяването на екстравагантната му идея да купува списъци с предали богу дух селяни, за да ги заложи пред държавата и да спечели пари срещу тях. Чичиков обикаля именията на седмина наивни, но и алчни земевладелци и придобива техните мъртви души, а зловещата корупция в Русия широко отваря вратите пред това измамничество. Със сатира, равносилна на гротеска, Гогол представя типологични образи на отмиращия крепостен строй и пропитите му с фалш и безпътие нрави, станали нарицателни, като знаковия герой Плюшкин и участника във войната с Наполеон капитан Копейкин. А присъдата на автора за измамника Чичиков е ясна – макар и лицемерно разкаян, той може да бъде единствено беглец.

***

Николай Гогол (1809 – 1852) е един от най-ярките автори в руската и световната литература. Той получава фамилията си по бащина линия – от своя дядо, който се смята за потомък на стар украински казашки род. Гогол наследява и литературните си склонности от своя баща. В копнежа си да бъде писател, се премества в Санкт Петербург, озовава се в кръга на един от най-горещите привърженици на таланта му – Александър Пушкин, и заради безсмъртната си творба „Мъртви души“ е определян като баща на модерната руска проза. Острият й динамичен сюжет е наситен с мащабните проникновения на автора за съдбините на Русия, заради които той нарича романа си поема, и задава кънтящия със страшна сила и днес въпрос: „Накъде препускаш, Русия?!“. Успехът идва при Гогол с творбата, посветена изцяло на украинския бит – „Вечери в селцето край Диканка“, а „Мъртви души“, „Ревизор“, „Нос“, „Шинел“, „Тарас Булба“ записват завинаги името му със златни букви в световната литературна съкровищница.