Миргород

Четирите повести на Гогол, сбрани в «Миргород»: "Старосветски помешчици", "Вий", "Тарас Булба", "Повест за това, как Иван Иванович и Иван Никифорович се скараха", са публикувани за пръв път в отделно издание през 1835 г., а през 1842 г. намират място във втория том на събраните съчинения на писателя. Сборникът носи името на градчето, разположено в сърцето на Украйна, където Гогол прекарва младостта си. Авторът пише тези текстове, след като се установява в Санкт Петербург. Той се чувства зле в столицата, която му се струва враждебна и безчовечна, и изпитва силна носталгия по родния край.

Повестите в „Миргород“ се основават на украинския фолклор, счита се, че прототипите на някои персонажи са хора, близки на писателя. В тях Гогол ни разказва за живота и бита на украинските селяни и казаци и дребното дворянство, рисува ярки картини на тамошната природа, включва елементи на фантастика, разсмива ни с характерния си лукаво-ироничен хумор. Художественото мислене на Гогол в «Миргород» е дълбоко исторично, а авторовите прозрения за хода на човешкия живот са валидни и днес.