Шумът на върбите

Всичко трептеше, всичко се тресеше, лъчи и искри, и проблясъци, шепот и рев, кикот и клокот. Къртът беше омагьосан, омаян, запленен. Подтичваше покрай реката, както подтичваш, когато си много малък, редом с някого, който те очарова с вълнуващите си истории; а когато най-после се умори, седна на брега и реката продължи да му бърбори – ромонлива върволица от най-хубавите приказки на света, тръгнали от сърцето на земята, за да бъдат разказани най-сетне на неутолимото море.

***

Кенет Греъм (1859 – 1932) е шотландски писател, известен най-вече с прозата си за възрастни, преди да се прочуе с романа за деца „Шумът на върбите“ (1908). В началото на века той започва да разказва на болния си син приказки за къртици, язовци и бобри. При всяка раздяла му изпраща и писма с истории за жабок. Така се ражда „Шумът на върбите“. Отначало критиците са разочаровани, че Греъм се отклонява от стила на по-ранните си творби. Читателите обаче са във възторг и тиражите се изчерпват за седмици. През следващите 40 години само във Великобритания се появяват над 100 издания. Днес „Шумът на върбите“ е емблематично произведение на английската детска литература и любима история на читатели от всички възрасти.

По „Шумът на върбите“ са работили някои от най-изявените английски илюстратори като Артър Ракъм, Ърнест Шепърд, Робърт Ингпен. Новото илюстровано издание на Крис Дън (р. 1987) е особено обичано от читателите. Той е известен с илюстрациите си на различни английски класики за деца, вдъхновени от идиличната английска провинция, където живее.