„Уважаеми читатели, дълго се колебах дали да издам тази книга. Съмненията ми бяха от най-различно естество: като се започне от художествената стойност на стиховете и се стигне до тяхната социална значимост и навременност, защото политическата поезия наподобява публицистика в мерена реч.

Дилемата ми разреши „съветването“ с нашите родни поети, които винаги са ми помагали в мигове на раздвоение и колебания. Разгръщайки томовете на Добри Чинтулов, Любен Каравелов, Христо Ботев, Иван Вазов, Стоян Михайловски, Христо Смирненски, Никола Вапцаров, Веселин Андреев, Пеньо Пенев и други, установих, ле техните класически днес творения някога са следвали отблизо пулса на времето, в което са живели авторите им. Въпреки че те са написани най-често по конкретни юводи, сега ние ги възприемаме като непреходни и вени художествени произведения.

Освен това нашето съвремие е твърде политизирано. Политиката днес е обсебила почти изцяло съзнанието ни и се е превърнала в „опиум за народа“. Тя е проникнала навсякъде и почти измества всичко останало, ипо вмества в себе си театралното изкуство, цирка, шоизкуството, историята, литературата, филосо-оята, риториката и какво ли още не. Днес всеки човек ае повече за политическите водачи, партии, организа-и и сдружения, отколкото за артисти, певци и спортисти. Изкуствата и литературата изглеждат като омалии, потънали в сянката на забвението, които са анали приоритет единствено на специалисти и заклети любители. В замяна на това графоманите, кичът и сурогатите процъфтяват и обират всички възможни национални и международни награди.

Затова, скъпи читатели, реших и аз да ви предложа моите политически „безсъници“, които, за разлика от Яворовите, следват повече злободневната суета на земното ни битие, отколкото въпросите, „които никой век не разреши“.

Безспорно прав е Патриархът на българската литература, когато заявява:

Душата ми е цяла разорана

от страшний на неволите му плуг,

на всичките трептежи на Балкана

история съм жива тук!

Не бих могъл да кажа същото, но съм уверен, че днешната ни политика е утрешната ни история, от която за съжаление никога не сме си извличали нужната поука.

Пожелавам ви светли и забавни мигове с моята книга!“

- от автора, из предговора