Музиката ще ми свети

Заглавието е метафорично -музиката в тази книга е мислена като светлина, която превежда през мрака. Всички стихотворения са писани паралелно със слушането на музика - като под всяко от тях се посочва и музикалното произведение, което е вдъхновило неговия автор, както и линк към него в You Tube. Музикалният спектър е твърде широк - от класика до джаз и от изпълнения на арменски дудук до индийски раги монголско гърлено пеене.

Идеята на книгата е да бъде потърсена пресечната точка меж,с поезия и музика в пространствата медитативното им съпреживяван в които може да стане осезаема тяхната функция като различен език - езикът на недоловимото, на трансцеденталното, езикът, на който Бог ни говори чрез своите преводачи - музикантите и поетите.

При стихотворенията в тази книга самото слушане на музикг се възприема като форма на поетична медитация. Тя не те кара да мислиш, тя те понася със себе си - и прониква, много по-дълбоко от мисълта, в сърцевината на нещата, където няма разделения, в сродяването със света, което съставлява бшттшт. Тази медитация е способна да предизвика в съзнанието и подсъзнанието на пишещия специфични визии, асоциации и усещания, вплитайки ги в тъканта на поетичната творба и изграждайки нейната структура (донякъде и според каноните на музикалната композиции Всъщност музиката и поезис-в са неразграничими: музиката е поезия без думи, поезията е музикалното битие на словото. Това обаче е елементарно обяснение за дълбинната свързаност помежду им. По-дълбокото е, че тези две изкуства ни пренасят в една паралелна реалност, която мо>«е и да е извлечена от сетивния свят, но в своята цялост се простира в духовните пространства отвъд него.