Бурните исторически събития в България от първата половина на ХХ век, видени през разказа за личността и делото на Ловчански митрополит Филарет (1903-1960)

„Роден през 1903 г. във Варна и възпитан в патриархално семейство бъдещият Ловчански митрополит Филарет прекарва своето детство и юношество в трудните години около Балканските и Първата световна война, но здравата среда и доброто възпитание го предпазват от съблазните на различни житейски предизвикателства. Учи се прилежно и завършва гимназиално образование в родния град, като оттам насетне неговият земен път е напълно предначертан от Божия промисъл.

Насърчен от мъдри наставници, той получава виеше образование в Богословския факултет на Софийския държавен университет, а после няколко години работи под крилото на мастития Варненско-Преславски митрополит Симеон (1840-1937) като епархийски проповедник и ревизор. В началото на 1932 г. владиката го постригва за расофор и го ръкополага за йеродякон, а година по-късно отец Филарет вече е протосингел в Неврокоп.

Завърнал се от специализация във франция, през 1936 г. той става протосингел в София, а само месец след като навършва 35-годишна възраст, през 1938 г. е хиротонисан за епископ с титлата „Знеполски". Шест месеца по-късно е избран за Ловчански митрополит.

Активната дейност на Филарет като епархийски архиерей е пословична, защото той служи и администрира с размах и невиждана енергия, надпреварвайки се с времето. В редица населени места в Ловчанска епархия започват да се строят нови храмове, а други се ремонтират и изографисват.

През 1941-1944 г. е управляващ Охридско-Битолската епархия в новоприсъ-единените 3а кратко български земи, където също обикаля неуморно, въпреки опасностите и заплахите на антибългарските пропагандатори.

След кончината на цар Борис III митрополит Филарет е предпочетен от царица Йоанна за духовен настойник на малолетния цар Симеон II, което е предпоставка за неприязън и завист към него от страна на някои църковни и мирски лица.

От 1954 г. владиката е председател на Висшия църковен съвет при Св. Синод, като под вещото му ръководство се правят навременни препоръки и предприемат действия за цялостното материално стабилизиране на Българската православна църква.

Дядо Филарет си отива неочаквано от този свят през 1960 г., само на 56-годишна възраст, но и след толкова десетилетия продължава да блести със собствената си светлина в летописа на Българската православна църква.“

- из предговора

„Неговата лигност е едно рядко съгетание на монашеско смирение и скромност с жизнерадост и воля да творгество. Жизнерадост не в смисъл на любов към живота като извор на временни и тленни блага, а като радостна готовност 3а жертвено отдаване, без остатък, в служба на Църквата. Той е изпълнен с една истинска християнска любов към другите, не словесна или нравствено-теоретигна, а жива, въплъщаваща се в постъпки, пориви и решения. Неговото слово е просто, благо, вдъхновено...

На герба му бихме вписали лилия - символ на гистота, Защото неговият живот, както го знаем от угилищната скамейка още от Варна до високия пост, който Провидението му дарява днес, протига тих в гистота, като благо-носна река, между християнските добродетели и подвиж-нигество...

За Негово Високопреосвещенство филарет се казва, ге досега не е направил нито една тактигна грешка. Никого не е обидил! Чист и мил, той има великото кагество на помирител. Като проповедник е сладкодумен, топъл. Надарен със слънгева усмивка и красива външност, той ще плени своите пасоми, служейки на Църквата и Отегеството като истински архипастир.“

- Борис п.Стоименов

***

Съдържание

НВ цар Симеон II. Почит към един достоен български архиерей

Борис Цацов. Предговор

Борис Цацов. Духовният аристократ. Ловчански митрополит Филарет

Горан Благоев. „И аз съм българин като вас“ - митрополит Филарет като управляващ Охридско-Битолска епархия (1941-1944)

Момчил Методиев. „Най-опасният човек в църквата“. Ловчански митрополит Филарет през погледа на Държавна сигурност