Всички са по-добри от мен

„Човек може да твърди, че всички са по-добри от него както искрено, с пълна убеденост в това, така и подбуждан от тънко лукавство и лицемерие. При първия случай той мисли единствено за своите грехове и намирайки себе си нечист и окаян, смирява се пред Господа и възлага надежда за спасение единствено на Неговата неизречена милост и благоутробие. При втория случай това той твърди, подбуждан от беса на тщеславието - ето, аз съм най-лошият от всички, виждате ли колко съм смирен, себеукорителен и напреднал в християнското съвършенство?! Но ако друг му каже същото, - че е голям грешник и лицемер - той се изпълва със злоба срещу своя изобличител и започва да го осъжда във всички сторени и несторени от него грехове.

Считащият себе си за най-голям грешник се има за тежко болен човек, който няма нито време, нито желание да обсъжда здравословното състояние на другите болни като него, но за да оцелее, той е зает единствено със себе си, а онова, което го вълнува, е има ли още някаква надежда за оздравяването му.“

- из книгата