Археология на любовта. Любовна лирика

Димитър Христов е автор на книги със стихове, на пиеси и песни, които изпълнява с китара. Превежда поезия от няколко славянски езици. Негови книги с поезия и драматургия са преведени и издадени в Белгия, Русия, Украйна, Полша, Франция, Германия, Сърбия, Северна Македония, Албания. Носител е на национални и международни литературни награди. Стиховете му са превеждани на повече от 20 езика.

?Лириката му продължава и развива богатата традиция на българската поезия, вдъхновена от интимния свят на мъжа и жената. Чувственото дионисиевско начало е обогатено със съвременното светоусещане за нежност и очарование, за ласка и съкровеност. Любовта в неговите стихове е копнеж и размисъл, емоционална мисия и посветеност на любимия човек. Тя е повече действеност, отколкото съзерцание и това я прави значима, съдбоносна за целия живот на личността.

?Любовта в стиховете на Димитър Христов е в основата на живота, на отношението към света, към другите и към себе си. Истинската любов не признава забрани, руши догмите и граничи с безсмъртието, тя е градивна сила и осмисля съществуването ни. В този смисъл любовта между мъжа и жената е белязана от езически, митологически, библейски и модерни възгледи, но стремежът към класическата хармония в отношенията е обединяващ и превръща отделни стихове в химн на радостта, която често трябва да се изстрада, за да се постигне равновесието между страст и мъдрост. Любовта определя и взаимовръзките и общуването на индивида с духовния и с материалния свят – с природата, с миналото и с бъдещето – с наследеното и завещаното. Богато нюансираните картини, образи и внушения са въплътени в майсторски изваяни поетически форми, които са неразделна част от естетиката на интимното чувство.

?Витални, темпераментни и интелектуално обагрени, стиховете на Димитър Христов са отворени към душевността на отделния човек, за да се противопоставят на емоционалната недостатъчност, на грубостта и невежеството и да потърсят както бягство от сивотата и агресията на всекидневието, така и възможностите за оцеляването на истинската любов, която дава криле на нашите мисли и действия, която носи щастие и осмисля съдбата ни.

Изданието е реализирано с подкрепата на Министерството на културата.

***

Любовта оцеля

посред толкова много омраза,

озарила чела

и с огнище сърцата белязала.

Любовта оцеля

посред ревност и завист, и скука -

тя е слънцестрела,

подлудила леда на капчука.

Любовта оцеля

и кръжи над гнезда и комини,

гдето тя е била,

неочаквано пак ще премине.

Любовта оцеля,

надживяла и смърт, и неверие -

херувимски крила

над главите ни тя е разперила.

Любовта оцеля -

пчелен звън в белоцветните вишни...

Сред света черно-бял

без любов човекът е нищо.