Две златни пародии за Властта и Идеала: Златното руно • Властитутка /кавър фототипно издание/

Фототипното издание включва две произведения на Радой Ралин - „Златното руно – Опера за певци без глас“ и „Властитутка – съвременна приказка за златната рибка“ с илюстрациите на Борис Димовски

„Тази книжка е израз на почит и памет към скъпите ми покойници — двамата вечни съратници в битката на сатирата срещу злобата на деня и зловещината, причинена от силните на деня — Радой Ралин и Борис Димовски.

Прибавям към възпоменанието и почитта имената на двама мои приятели — последния директор на издателство „Отечество“ талантливия белетрист Любен Петков, оставил трайна следа в новата българска литература, както и художника на списание „Пламък“ Петър Рашков - автор на искрящо остроумните колажи в брошурката „Златното руно“, издадена от „Пламък 90“, която огледално пренасяме в сегашната кавър фототипна версия.

Няма как да отмина в синовната си благодарност и поета събрат на Радой Ралин, Георги Константинов - с неговото любезно съгласие отпечатваме фототипно „Златното руно - Опера за певци без глас“

Някога, докато пишеше двете пиеси, баща ми ме посвети в метафорите, които бе намислил да подскаже с пародиите си.

Златната рибка не е единичен персонаж. Зад нейния рефрен: „Моля моля, ваша воля, но умейте да владейте.“ се крият производителните сили на цялото общество. Тези които създават целокупното обществено богатство, същото това богатство, което после управляващите преразпределят. Финалът на пародията трябва да бъде поучителен и за днешните български политици...

В замисъла на Радой Ралин златното руно олицетворяваше идеала. А походът на Язон и другите аргонавти можеше да бъде прочетен дори като приключенията на цяла политическа шайка, тръгнала да обсебва идеала в името на властта. Сред героите аргонавти можете да провидите прототипи, достойни да се откроят и като герои на нашето време. Дори вездесъщата Държавна сигурност има своя многозначителен представител в лицето на Линкей. Какво ще се случи с Идеала ще прочетете на финала, преди да се спусне завесата...

Правим това издание не само заради Властта, Идеала, ала и поради Надеждата... надеждата, че двете пародии ще възпалят творческото въображение на режисьори и театрални директори, та веднъж поставени на сцената, да дочакат присъдата на българската публика.“

- Кин Стоянов