Векът на Евразия. Горещи войни, студени войни и сътворяването на модерния свят
В наличност · доставка до 2–3 работни дни
- Спиди, Еконт или Български пощи
- Вземане от книжарницата на ул. Аксаков 10
- Връщане до 7 дни
- Автор
- Хал Брандс
- Издателство
- Сиела
- Преводач
- Любомир Мартинов
- Народност
- американска
- Година
- 2026
- Издание
- първо издание
- Корици
- меки корици
- Страници
- 376
- ISBN
- 9789542854340
За книгата
Битката за Евразия никога не е приключвала. Тя просто навлезе в следващия си, още по-опасен етап.
От Първата световна война до Студената война, от възхода на нацистка Германия и Съветския съюз до днешния съюз на автократични сили като Китай, Русия и Иран, модерната история се върти около един-единствен стратегически въпрос: кой ще контролира Евразия – огромния суперконтинент, в който са съсредоточени по-голямата част от човечеството, индустриалната мощ, природните ресурси и военния потенциал на света?
Хал Брандс предлага дързък и тревожно актуален прочит на последните сто години. Според него най-големите войни и съперничества на модерната епоха – Първата световна война, Втората световна война, Студената война и новата конфронтация между демокрациите и авторитарните режими – са различни етапи от една и съща геополитическа драма. От едната страна стоят агресивни континентални автокрации, които търсят слава, сигурност и доминация. От другата – морските демокрации, най-вече Великобритания и САЩ, които се опитват да не допуснат една враждебна държава или коалиция да подчини стратегическото сърце на света.
Брандс показва защо Евразия не е абстрактна карта от учебник по международни отношения, а мястото, където се решава бъдещето на човешката свобода. Именно затова днешните конфликти в Украйна, напрежението около Тайван, амбициите на Китай, реваншизмът на Русия и ролята на Иран не са отделни кризи. Те са знаци, че започва Вторият век на Евразия след края на краткия век на Америка.
Ясна, аналитична и изключително навременна, тази книга напомня нещо, което след края на Студената война мнозина предпочетоха да забравят: мирът, демокрацията и глобалната стабилност не са естественото състояние на света. Те са крехки постижения, които трябва да бъдат защитавани отново и отново.