Крайбрежна Странджа • Топоними и хидроними

УВОД

Представени са резултатите от комплексно изследване върху топонимията и хидронимията на Крайбрежна Странджа и по-конкретно - на територията между долното течение на реките Резовска и Ропотамо, очертана от границите на бившата Царевска (Василиковска) околия, поделена впоследствие между днешните общини Царево и Приморско.

Изследвани са землищата на 16 селища (Ахтопол, Бродилово, Българи, Варвара, Велика, Изгрев, Китен, Кондолово, Кости, Лозенец, Писменово, Приморско, Резово, Синеморец, Фазаново и Царево), където са установени около 5000 топоними и хидроними. Проучването е осъществено чрез непосредствена работа на терена, като през периода 1970-1990 г. са обходени землищата на всички изброени села. Разпитвани са най-възрастните жители в селището, занятието на които е било свързано пряко с работа в полето или гората - земеделци, пастири и горски работници. Прегледани са всички, запазени в Държавните архиви и в кметствата, землячни регистри, горски карти и други документи, откъдето са извличани стари названия на местности и водоизточници, които след това са проверявани на терена.

Представеният корпус на топонимите и хидронимите може да послужи и като извор за изучаването и запознаването с историческата география, археологията, стопанската и поселищната история на Крайбрежна Странджа, а също така и на говора, именната система, мирогледа, традиционната култура и етнодемографската характеристика на нейното население.

В местните имена се съдържат названия на изчезнали селища, стари манастири, църкви и други християнски култови сгради. Те позволяват да се локализират известни и открият нови археологически обекти в много широки хронологически граници - от епохата на древните траки, до българското Средновековие и Възраждане. Позволяват да се извлекат сведения за поминъка и стопанската дейност на местното население от най-дълбока древност до наши дни.

Особено интересни са тези топонимични и хидронимични материали от езиковедска и диалектоложка гледна точка. Редом с реликтовата лексика, в която може да се търсят следи от езика на траките и прабългарите, тук се срещат и много старинни форми, характерни за старобългарския език. Те съхраняват и богатата лексика на стария местен диалект, която не се среща вече в живия говор. Възпроизвеждат една богата именна система и редица изчезнали днес родови и фамилни имена.

Представените тук топоними и хидроними не са само извор за научни изследвания. Те могат да бъдат и незаменим помощник за всеки, който иска да опознае Крайбрежна Странджа - нейната природа, стара и нова история, да открие неизвестни досега археологически паметници и исторически места, да научи повече за бита, говора и мирогледа на местното население, съхранило и поддържащо една много древна културна традиция - от Дионисиевите мистерии на старите траки, до нестинарските игри върху огън на странджанските българи.