Ариел

„В тези стихотворения, писани през пос" ледните месеци от живота й, често по две-три на ден, Силвия Плат се превръща в себе си, превръща се в нещо въображаемо, ново, необуздано, създадено по деликатен начин - дори не човек, дори не жена, съвсем не „поетеса“, а една от онези свръхреални, хипнотични, величествени класически героини.“

- Робърт Лоуъл

„Последните й стихотворения ме зашеметяват. Те всмукват времето.“

- Ан Секстън

„Стихотворенията в „Ариел“ са отмъщението на послушното дете, яростна пародия на неохотното съгласие. С други думи, тези стихотворения се съгласяват с един съществуващ стереотип - без колебание се съгласяват с очакваната оценка. Те потвърждават онова, което се очаква да отхвърлят - отрицателния женски архетип: драматичен, невъздържан, истеричен, злобен. По този начин саботират войната, тъй като противникът се е научил да разчита на умението си да се отбранява, 3а да получава одобрение.“

- Луиз Глик

„Колко значими са стихотворенията й, особено късните, зависи от това колко високо оценяваме начина, по който са изразени преживявания, с които по никакъв начин не можем да се отъждествим, от които можем единствено да извърнем поглед, потресени и нажалени.“

- Филип Ларкин