Мемоарите на Татко Мумин

– Наздраве! – произнесе развълнувано мама Муминка.

– Наздраве, татко! – каза Муминтрол. – Сега вече сигурно ще станеш прочут.

– Мислиш ли? – попита таткото и се размърда неспокойно.

– Щом прочетат книгата, всички ще смятат, че си прочут – потвърди убедено Мумин­трол.

Авторът самодоволно помаха с уши и рече:

– Може би!

– А какво се случи после? – извика Сниф.

– Ами после… – продума татко Мумин и неопределено завъртя лапа, за да обеме къщата, семейството, градината, Муминската долина и всичко, което идва след младостта.

– После, скъпи деца, започна всичко – отрони свенливо мама Муминка.

Внезапен порив на вятъра разтърси верандата. Дъждът се усили.

– Какво ли е в такава нощ да си в открито море? – промълви унесено таткото…