Реквием за никого

Средата на 80-те години. Преспан - малко задрямало градче някъде дълбоко в българската провинция. „Възродителният процес“ върви с пълна пара, перестройката по-малко. Хората, довчера живели в лениво добросъседство, внезапно са настръхнали едни срещу други като разярени оси. Цари обърканост и страх, а въздухът вече пращи от предчувствието за идващия катаклизъм.

На този фон се разгръща мрачната и често яростна история на „Реквием за никого" - роман, който не се страхува от жестокостта, нито от тъмните места в душата на човека. От прашния Преспан, през Сърбия, Косово и Босна, чак до Берлин, героите му преминават през свят, в който насилие- то не е изключение, а среда на съществуване.

Това не е исторически роман в обичайния смисъл. Историята тук е по-скоро фон, отколкото предмет. Истинската конфронтация е друга - не с политиката или идеологиите, а с човешката душа, която умее най- добре да се крие от самата себе си.

Защо, по дяволите, сме такива?

Може би това е единственият въпрос, който остава след края. И единствената надежда че усилието да останеш човек, дори когато всичко те тласка в обратната посока, все още има смисъл.

***

Златко Енев е български писател, публицист и философ. Завършва философия в Софийския университет „Св. Климент Охридски“, а след падането на Берлинската стена се установява в Германия, където живее и работи и днес.

Автор е на романи, сборници с разкази, публицистика и есеистика. Основател и издател на „Либерален преглед“, независимо българско издание за култура, политика и идеи.

„Реквием за никого“ е кулминацията на дългогодишните му литературни занимания с темите за паметта, вината, насилието и човешкото достойнство.