Животното, което следователно съм

Тази сцена се повтаря всяка сутрин.

Щом се събудя, котката ме следва в банята и настойчиво си иска закуската, но държи да напусне споменатата баня веднага щом ме види гол, готвещ се за нещо съвсем различно и решен да я накарам да потърпи.

Само че в мига, в който заставам гол пред очите на т.нар. „животно“, във въображението ми изниква картината на една фикция, своеобразна класификация в духа на Линей, таксономия от гледната точка на животните: в крайна сметка, отвъд изтъкнатата по-горе разлика между стихотворението и философемата, съществуват само два типа дискурс, две ситуации на знание за животното, две големи форми на теоретично или философско разглеждане на животното. Очевидно това, което ги отличава, е мястото - дори тялото - на онези, които се подписват под тях; следата, която този подпис оставя в научния, теоретичния или философския корпус и тематика. Най-напред идват текстовете, подписани от хора, които несъмнено са гледали, наблюдавали, анализирали, промисляли животното, но никога не са се видели видени от животното; никога не са срещали неговия поглед, прикован върху тях (да не говорим за тяхната голота). [...] Колкото до другата дискурсивна категория, свързана с подписващите, които са преди всичко поети или пророци, в ситуация на поезия или пророчество, с онези, които признават, че са възприели призива, който животното им отправя, още преди да са имали времето и възможността да се скрият от него, да се скрият голи или по халат - все още не познавам техен представител по право, а именно човешки субект в качеството му на теоретик, философ, юрист или просто гражданин.

- Жак Дерида

***

Изданието е реализирано под съставителството на Мари-Луиз Мале