Българската силвонимия. Изследване на имената на местата, където растат или са расли гори у нас

Главната цел на това научно-популярно изследване е да се издирят и запазят имената на местата, където растат или са расли гори в нашата страна. Изследват се наименования, собствени имена на места, но се дават и кратки сведения за наименованите обекти - горите.

Почти нищо не е писано досега по интересния въпрос (езиков, географски, културно-исторически) какви са наименованията, които народът е дал на местата, заети от гори - сегашни и някогашни. Те са наше езиково богатство, отразяват народния бит и трябва да се запазят за бъдещите поколения.

В земите на Югоизточна Европа 70-80% от територията на днешна България била покрита с гори, а имена (тракийски и гръцки) имали само някои от горските комплекси. За няколко столетия българите и славяните проникнали във всички гори, даже в мъчно достъпните, и ги „осеяли“ с ориентири, т.е. със свои наименования.

Много от просторните горски комплекси били отчасти раздробени и към средата на XVI век вече порасъл броят на средните и малкиите комплекси. Постепенно между тях се появили не само временни, а и постоянни пасища и обработваеми земи. Лесно може да се уверим, че много от сегашните култивирани площи, неизползваеми стръмнини и квартали от села и градове, носят имена на някогашни гори.

Абсурдно е да се мисли, че всички тези земи отново може да се превърнат в пълноценни гори, но някои ог тях, преди всичко така наречените пустеещи земи, може и трябва да бъдат залесени. Само терените над естествената горна граница на горите ( у нас тя е с надморска височина 2100 м.) са естествено непригодни за залесяване. Когато издирваме пустеещи терени за облагородяване, важно е да проучим дали някога те наистина са били гори.

Такова проучване би ни улеснило при избора на технологията за залесяване. Успешната бъдеща работа може да се прогнозира по наименованието на проучваната местност. Ако всички материални белези за присъствието на гора в миналото вече са изчезнали, наличието на старо горско наименование може да ни помогне.

Горските наименования трябва да получат известност, каквато имат народните песни и приказки. За тях вече са създадени обемисти сборници. От гледна точка на езикознанието те са ценен материал за проучване. Може да се разчита, че при развитието на ономастиката (която в миналото даде живот на антропонимията и топонимията) в сборниците за народно езиково творчество ще се намери място и за народните имена на местата, където растат или са расли гори.

- из предговора

***

Инженер Леонид Йорданов е роден в град Шумен на 8 август 1910 година, но израства в Плевен, където баща му изпълнявал военната си служба. Учи рисуване в ателието на Ангел Спасов и след като завършва гимназия, заминава в град Парага, за да продължи образованиято си в местната художествена академия. Баща му обаче е разорен и поради липса на средства Леонид се завръща в България. Решава да се посвети на опазването на природата и става студент в Лесотехническия университет в София. След дипломирането си започва да работи като инженер-лесовъд. Почива на 20.03.2001. година.

Автор е на следните книги:

- „Дървесните видове и вертикалното им разпределение“ (1933)

- „Горите по света и у нас“ (1948)

- „Планината Витоша“ (1983)

- „Топонимията на Витоша“ (1983)

- „Силвонимите в Софийско“ (1985)

- „Българската силвонимия“ (1994)

***

Можете да намерите също и:

Азбука на имената в България

Българските лични имена. Семантика и прагматика

Древнобългарски имена на птиците

Имената на хотелите - между ономастиката и туристическата наука

Нов речник на личните имена у българите

Приказки и легенди за българските имена

Местните имена в Ботевградско

Местните имена в Дряновско

Местните имена в Кюстендилско, том 1 (А-Г)

Местните имена в Кюстендилско, том 2 (Д-К)

Местните имена във Великотърновско

Селищни имена от Югозападна България