Бленувани залези

„Майсторството, филигранпият резултат в стихоизработката е запазен знак, кога то говорим за поети като Владислав Кацарски. В неговия стих няма пито една излишна дума, нито една изкуствено добавена фраза, не се робува на форматирането или на общоприетия канон. Смисълът играе по тънката струна на странното, на абсурдните метафори и оксиморонни конструкти, които рисуват един митологичен, но всъщност реален градски пейзаж. В същото време усещането за безвремие и вселенска универсалност ни поразява. Образите, движението, материята сякаш са от бъдещото, макар да носят аромата на вече отминалото. Лирическият персонаж е колкото самотен, толкова и обграден с маските на спомените, на природните и житейски сенки, на диханието от живото, мъртвото, обещаното и мечтаното. Това е поезия на диалога, който започва веднага и остава незавършен, въпреки че Владислав Кацарски умее да закове оригианалната поанта. Значеща е липсата на досадното битоописателство и сълзливата риторика, финото опредметяване гъделичка сетивата ни - тук всеки персонаж е вмъкнат в природен феномен - море или нощ, зима или слънце в цикламена одежда, лято или последен валс. Книгата съдържа избрани стихотворения на автора, писани в различни години. Голяма част от тях са запомнящи се афористични скулптури: кратки, въздействащи с внушението си, изработени от чист етико-естетически словесен материал. Те са чест и радост за нашата съвременна литература.“

- Анжела Димчева

***

НАЧАЛОТО

Като Сезам се разтвори денят

и слънцето в цикламена одежда

разпръсна тиха светлина.

И започна светът,

от две прашинки -

влюбени до безнадеждност.

- из книгата