Основният принос на Декарт към историята на идеите е усилието му да създаде философия, съзвучна с появилите се през седемнайсети век нови науки. Декарт е всъщност „акушерката“ на научната революция и значително допринася за формирането и утвърждаването на нейните ключови понятия. В четири главни творби той оформя философска система, която отговаря на нуждите на развиващите се нови науки. Това, естествено, го обръща против схоластичната философия и вместо да се сбъдне надеждата му да замени тази все още силна философия със своята, той си навлича непримиримата враждебност както на католическите, така и на калвинистките теолози. В крайна сметка, след смъртта му, Светата инквизиция вписва неговите творби в Index Librorum Prohibitorum (Индекс на забранените книги), но не успява да спре разпространението на идеите му. Декарт се утвърждава като един от най-известните философи на модерната епоха и на този статут се радва и днес.

Книгата на Кларк разказва тези събития вещо и проникновено. Чрез ясния и разбираем стил, на който е написана, читателят съпреживява превратностите и напреженията в Декартовия живот -неговите пътувания и бягства в усамотени убежища, неговите приятелства и предателства, интелектуалните му стремежи, учения и съчинения; в крайна сметка - неговите страхове и надежди за „делото на живота му“. Биографията на Кларк е ценна поради факта, че се позовава на обективен материал - най-вече на огромния масив писма и кореспонденция, свидетелства и данни от и за Декарт, съхранени във времето, умело организирани и използвани от автора, - за да навлезем по осезаем начин и в личния, и в творческия му свят, за да заживеем с неговите представи, представите на седемнайсети век, за „отчетливо и ясно знание“, за философия и теология, за наука и магия, за суеверия, астрология и астрономия, за това на какво учат и на какво не учат Свещените писания. Със своето богато идейно и фактическо съдържание, с проницателните наблюдения на различни страни от живота и делото на основоположника на класическия европейски рационализъм, с обстойния преглед на неговата философия този труд на Кларк е незаменимо четиво за студенти и преподаватели, за изследователи на идеите и науката, за всички, които се интересуват от съвременна философия.

***

„Това е чудесно критическо и контекстуално представяне на развитието на Декартовата мисъл в нейния исторически контекст.“

- Ричард Уотсън, Washington University in St. Louis, Journal of the History of Philosophy

„...Книга, силно препоръчителна за библиотечните колекции и рафтовете с биографии.“

- Wisconsin Bookwatch

„Декарт: биография“ е продукт на продължителни и плодотворни изследвания. Кларк определя своята биографична книга като първата на английски език, която разглежда „пълния спектър от интересите на Декарт в теологията, философията и науките“. Самият Кларк е получил образование по католическо богословие и прилага тези знания към Декарговото обсъждане на транссубстанциацияга и свободната воля във връзка с предопределението...“

- Гари Хатфийлд, ISIS, 99: 1 (2008)

„През XX век съществуват две особено забележителни и авторитетни общи биографии на Декарт..., но Кларк измества и двете... Той обръща внимание, по-задълбочено и по-аналитично, на концептуалните развития и е по-изчерпателен по отношение на детайлите на Декартовия живот отколкото който и да е от предшествениците му.“

- Стивън Гоукрогер, Mind, Vol. 116, No. 461 (Jan., 2007)

***

Дезмънд Кларк е бил професор по философия в Националния университет на Ирландия, Корк. Той получава званието Доктор на хуманитарните науки (Doctor Litterarum) от Националния университет на Ирландия, печели стипендия „Жан Моне“ в Института на Европейския университет на Флоренция и е бил член на Кралската ирландска академия. Автор е на редица книги за Декарт и седемнайсети век, като едно от задълбочените му изследвания е Декартовата теория на ума.