Критика на практическия разум
В наличност · доставка до 2–3 работни дни
- Спиди, Еконт или Български пощи
- Вземане от книжарницата на ул. Аксаков 10
- Връщане до 7 дни
- Автор
- Имануел Кант
- Издателство
- БАН Марин Дринов
- Преводач
- Цеко Торбов
- Народност
- немска
- Година
- 2025
- Издание
- четвърто издание
- Корици
- меки корици
- Страници
- 240
- ISBN
- 9789543229550
За книгата
Критиката на практическия разум е не само във формално отношение последната редакция на предварителното изследване на принципите на Метафизиката на нравите, която дойде по-късно, но и окончателната редакция на мисълта на това изследване. В предговора към изданието си на Критиката на практическия разум от 1929 г., излязло в Събраните съчинения на Кант под негова редакция, Форлендер отбелязва, че по съдържание тя наистина стои по-близо до Основи на метафизиката на нравите, но по значение е насочена повече към Метафизиката на нравите, че тя е едно от трите основни звена на моралната философия на Кант и в това си значение съдържанието й е важно за изучаването и на цялата етическа система на Кант. В методологическо отношение нейната стойност за етиката се равнява на стойността, която Критиката на чистия разум има за Метафизиката на природата.
Изданието е в превод на проф. д-р Цеко Торбов
***
Имануел Кант (1724-1804) е немски учен и философ, поставил началото на немския класически идеализъм. Основната му философска доктрина е трансценденталният идеализъм.
Роден е в Кьонигсберг (днес Калининград), където преминава целият му живот. През 1740 с. постъпва в Кьонигсбергския университет. Кант е първият голям философ, получил университетско образование. От 1765 г. е доцент, а от 1770 до 1796 г.-професор в Кьонигсбергския университет.
Изказва редица ценни идеи като природоизпитател - хипотезата за произхода на Вселената и др. През 1781 г. излиза от печат фундаменталният му философски труд „Критика на чистия разум“, а по-късно - „Критика на практическия разум“ (1788) и „Критика на способността за съждение“ (1790). В тях развива концепциите, свързани с трансценденталната теория на познанието, етиката, естетиката, целесъобразността в природата и др. С идеите си Кант спомага за развитието не само на философското, но и на социалното и хуманитарното знание. Всяка година по света излизат множество публикации, свързани с тази философска система.
Проф. Цеко Торбов (1899-1987) е роден в гр. Оряхово. Защитава докторат по право в Гьотинген през 1923 г. След завръщането си в България се занимава с юридическа, преводаческа и издателска дейност. През 1925 г. заминава отново за Гьотинген, където сътрудничи на проф. Леонард Нелсон а през 1929 г. защитава докторат по философия. От 1931 до 1944 г. преподава немски език в Италианското училище в София, а от 1939 до 1947 г. - немски език и международно лравс във Военната академия в София.
През 1942 г. е избран за доцент, а през 1946 г. - за редовен професор по обща теория и философия на правото в СУ „Св. Климент Охридски“. През учебната 1947-1948 г. е декан на Юридическия факултет на СУ.
Проф. Торбов е носител на Хердерова награда за цялостно творчество на Виенския университет (1970) и на Златен докторат по право на Гьотингенския университет (1974). Почетен член е на Кантовото общество (1973). От 1956 до 1580 г. превежда основните съчинения на Имануел Кант. Преводите на Кант от Цеко Торбов и Валентина Топузова-Торбова са от огромно значение за българската култура и философия и имат изключителен принос за развитието на кантознанието в България.