Помниш ли...

Яна Вълчева и в новата си лирична книга остава вярна на себе си и ни предлага поезия, родена от вълнението след всяко нейно поетично докосване до света. Големият свят, светът на всички – огромен, многолик, прекрасен и несъвършен. И другия свят – светът за двама, който понякога е цяла вселена! Светът, в който тя търси топлина, взаимност, всеотдайност и откровеност. През който преминава като нестинарка по изгарящата жарава, за да излезе възродена за ново начало. И все да търси любовта и истината, да я зове непознатото и да я приютява споменът… И морето с вечното си неспокойно синьо присъствие!

В новата лирична книга на Яна Вълчева се срещаме с откровена, топла, емоционално заредена поезия, чрез която тя изповядва своите истини. А както признава:

Всяка истина

всъщност е болка!

- Ваньо Вълчев, редактор

В стиховете на Яна Вълчева има нещо разпознаваемо още преди да сме го назовали – онова тихо място в човека, където любовта и паметта отдавна са престанали да бъдат две различни неща.

„Помниш ли…“ е книга за нежността, която оцелява. За жената, която може да бъде едновременно силна и ранима, безстрашна и уплашена, горяща и тиха. За любовта не като съвършенство, а като човешка необходимост – понякога светла, друг път болезнена или невъзможна, но винаги истинска в мига, в който е преживяна.

Яна не се срамува да казва „обичам“. И точно в тази откровеност е силата на стиховете й. Защото сред свят, който все по-често ни учи как да се предпазваме, тази книга ни припомня нещо много по-важно – как да останем отворени към другия.

- Ива Спиридонова

Да нарека Яна Вълчева „прекрасна“ или пък „невероятна“, това би било липса на въображение. За мен тя е необикновена. Красива външно и вътрешно, докосва, погалва, а понякога съсипва с думичките, които реди наистина по необикновен начин! Малкото ? стихотворение „Помниш ли“, облечено с музиката на Иван Гогов и аранжимента на Светослав Лобошки, се превърна в любима песен на много, много чувствителни хора от всякакви възрасти. Хората със сърце! Защото сърцето и обичта никога няма да минат от мода!

Обичам те, Яне! Продължавай да отпускаш и свиваш сърцата! Благодаря ти за таланта!

- Тони Димитрова

„Помниш ли…“ е поезия за онова особено човешко време, което не се измерва с часовници, а със срещи, пропуснати мигове, завръщания и хора, останали да живеят в нас дълго след като присъствието им се е превърнало в памет.

В тази книга любовта не е обещание за безоблачно щастие. Тя е изпитание на способността ни да останем живи отвътре – да помним, да прощаваме, да чакаме, да губим и въпреки загубеното да не се отказваме от близостта. Затова в „Помниш ли…“ любовната изповед постепенно нараства и се превръща в разговор за времето, което ни отнема толкова много, но не успява да ни отнеме онова, което сме обичали истински.

И може би най-красивият въпрос на тази книга не е дали другият още помни. А дали самите ние сме запазили смелостта да обичаме, след като вече знаем колко боли.

- Симеон Илиев Аспарухов