Arrancar una granada / Разкъсване на нар - двуезично издание на български и испански език/

Стихосбирката 'Arrancar una granada' („Разкъсване на нар“) от Патриция Николова в двуезично издание на български и испански език

Tal vez porque era un adolescente cuando el ejercito de mi pais me recluto para la Guerra de las Malvinas y precozmente aprendi a arrojar una granada, es que no lo logro imaginar como se percibe la guerra solo desde la platea informativa. Tal vez porque un azar de lecturas me llevo a conocer de cerca la poesиa escrita por mujeres bulgaras contemporaneas, entre las que irrumpe Patricia Nikolova, es que alcanzo a comprender algo de su herencia eslava: ella logra detonar la coraza mas dura con palabras que sopesa y utiliza como proyectiles.

Al leer este libro, recorde un texto de Anna Ajmatova sobre la guerra, donde los pajaros no cantan, arde el pozo de la huerta y llega un forastero con una sola pierna a declamar que vienen tiempos de hambre y terror. Las guerras actuales son hibridas (“Acoplarse con metales/ todos los cuerpos anhelan”, presintio el poeta Miguel Hernandez) y el desfile de drones en su vecina Ucrania hace parte de esta nueva realidad. Patricia Nikolova ve una granada, aquel fruto rojo (Punica granatum), considerado simbolo de muerte y resurreccion en el mito de Persefone, que late como un corazon lleno de sangre, pero tambien un explosivo que se lanza con la mano, donde muchos ven simplemente un valle de lagrimas.

- Daniel Calabrese

***

Може би защото бях още тийнейджър, когато армията на страната ми ме мобилизира за Фолклeндската война – и твърде рано се научих как се хвърля граната – не мога да си представя как войната се възприема единствено отстрани, през новините. Може би защото една случайна среща с определени текстове ме доведе до поезията на съвременните български авторки – сред които Патриция Николова прави впечатляваща поява – успявам да доловя нещо от нейното славянско наследство: тя съумява да пробие и най-здравата броня с думи, които претегля внимателно и използва като снаряди.

Четенето на тази книга ми припомни един текст на Анна Ахматова за войната – сцена, в която птиците замлъкват, кладенецът в градината гори, а еднокрак непознат пристига, за да възвести настъпването на глад и терор. Съвременните войни са хибридни явления („Всички тела копнеят / да се слеят с метала“ – пророчески е предвидил поетът Мигел Ернандес), а парадът на дронове в съседна Украйна е част от тази нова реалност. Патриция Николова вижда нар – онзи червен плод (*Punica granatum*), символ на смъртта и възкресението в мита за Персефона, пулсиращ като изпълнено с кръв сърце – но вижда и ръчна граната, точно там, където другите виждат единствено долина на сълзите.