Музикалното мислене на античността и на патристиката

Посвещението или участието в даден музикален живот е заявление за жителство в свят (с неговите правила, закони, благодетелства, наказания) и тъкмо в приемането на цялостно житейски обвързваща „звукова конвенция“ античността и патристиката се срещат. Разминават се „в звучността“. В античността тя идва от целостта на античния космологико-митологичен хоризонт, а в патриотическата традиция - от песента, която е от самото начало до края на живота. Музикалното мислене на античността - като „из звука на Мита“ - и музикалното мислене на патристиката - като „из песента на Завета“ - са самобитни мисления, не търпят смесване и са онтологически несравними.

***

Поредицата „Музикална философия“ е посветена на усилията за всестранно осмисляне на музиката и музикалния опит като изходна позиция на музикалната философия и като нейна перспектива при третирането на всеки традиционен философски или хуманитарен проблем. Поредицата съдържа текстове от областите на философията, естетиката, музикологията, музикалната интерпретация и практика, изследванията на културата, историята на идеите и др.

***

Можете да намерите също и:

Музикалнофилософски разслоения