Бургазлии помнят с добро чувство нисичкия, с високо чело, очила и къси мустачки, винаги изискано облечен и благоразположен за дълга и сладка приказка художник и учител Генчо Митев“, четем във вестник „Бургас днес“ през пролетта на 1992 г. Това късно, но живо напомняне в няколко думи събира биографията на този „популярен и забележителен учител по рисуване, художествени занаяти, култура и възпитание“ - един от първите художници с академично образование в Бургас. „Подчертавам - той бе и учител по култура и възпитание“, настоява авторът, разказвайки за човека, с когото се свързва поставянето на основите на местната художествена традиция.

Животът на Генчо Митев, започнал в дълбока сирашка бедност и оформен смислово от упоритото му желание, въпреки трудностите, да се посвети на изкуството и на образованието, преминава по допирателните на множество екстремуми.

Биографията му се люшка между ранните години на лишения в Рисувалното училище и възможността, само няколко години по-късно, многократно да посещава водещите европейски културни центрове, преминава през театъра на бойните действия в Първата световна война, а след това попива от ускорения пулс на Ню Йорк, донесъл му прозвището Американеца. Този житейски и културен кръг се затваря в Бургас - града, където се утвърждава като „личност с модерни възгледи и предпочитания“ и дълги години допринася значително за оживяването на културната атмосфера. В морския град, към края на живота си, Генчо Митев отново се сблъсква с познатата бедност, съхранил спомена за светлината на живописните си платна, докато постепенно потъва в тъмнината на своята слепота.

В спомените на съвременниците си Генчо Митев остава като „фанатичен привърженик на безспорната философия на демокрацията, на личната инициатива и предприемчивост, на свободата“ и носител на „идеалите на интелигентното народно учителство - дисциплинирано и ерудирано“. При следващите поколения обаче, както често се случва с фината материя на паметта, контурите на този някога ясно очертан образ започват да се колебаят до степен на разтваряне в общата забрава и в полето на романтизираното, проблясващо в далечината на залеза минало.

Ето защо настоящото издание полага усилие да прихване следите и да очертае в един максимално изчерпателен разказ живота на художника, опирайки се на знанието, все още съхранено в семейството му, в обзорните специализирани издания и в периодичния печат, в държавните архиви и хранилища, кьдето се съхраняват негови произведения.

Защото паметта, общностна или индивидуална, се разгръща като хоризонт, който се измества всеки път, когащо погледнем към него - той се отдръпва, когато го доближим, и се разширява, когато се осмелим да погледнем по-далеч.

Нека си припомним един учител по култура и възпитание, защото да помним, означава не само да се връщаме назад, но и да създаваме смисъл в настоящето.

- из книгата