Насилие и свещено

В „Насилие и свещено“ Рене Жирар стига до корените на културно-социалния градеж на западната цивилизация. Изследването му се основава на много личен нов прочит на древногръцките трагедии и разсъждения за главните системи – социологически, етнологически, психоаналитични, – опитали се да дадат глобално обяснение на най-древните ритуали и първите културни и обществени институции. Това дръзко впечатляващо проучване на Рене Жирар повдига въпроси и подтиква към размисъл и дискутиране, като се вписва в течението на станалата необходима ревизия на фройдизма и се обръща към Леви-Строс и най-доброто от често деформирания от епигоните структурализъм; не е пресилено да се сравни с висш пилотаж в областта както на науките за човека, така и на литературата. Широка етнологическа култура, първостепенни и проверени източници и отпратки позволяват на автора да изгради нова теория на свещеното и да даде убедително тълкуване на множество митични и ритуални теми (празникът, близнаците, братята врагове, кръвосмешението, двойникът, маската и пр.), чието дълбоко значение се разкрива тук, за пръв път обяснени в тяхната свързаност. Може би най-голямата заслуга на Рене Жирар е яснотата и елегантността на неговото изложение. Освободена от всякаква мъглявост на просветителския жаргон, книгата има голяма научна стойност, но същевременно е и красиво литературно произведение.

***

„Насилие и свещено“ е втората от четирите книги, в която Рене Жирар за пръв път формулира своята теория за миметичното желание. Първата, вече излязла от печат е „Романтическа лъжа и романна истина“. Предстои излизането на „За скритите неща от създаването на света“ и „Жертвеният козел“.

***

Рене Жирар (1923–2015) е френски културолог и литературен теоретик. От началото на 70-тегодини на 20 век развива своя оригинална концепция за ролята на имитирането (мимезис) в човешката култура. Търсенията му започват с изследване на литературни текстове, но се пренасят все повече към религиозните юдео-християнски идеи.

Роден е на 24 декември 1923 година в Авиньон, Франция. От 1943 до 1947 следва средновековна история в университета Еcole Nationale des Chartes в Париж. Там защитава и дисертацията си на тема „Частният живот в Авиньон през втората половина на XV век“ (La vie privеe а Avignon dans la seconde moitiе du XVe siеcle).

През 1947 г. печели едногодишна стипендия за следдипломна квалификация в Индианския университет в САЩ, където защитава втора дисертация – на тема „Американското обществено мнение и Франция (1940 – 1943)“. След защитата на дисертацията си Жирар остава в САЩ, където протича кариерата му. Преподава сравнително литературознание в редица престижни американски университети, сред които Университета „Джонс Хопкинс“, Държавния университет на Ню Йорк в Бъфало и Станфордския университет (от 1981), но публикува своите по-важни трудове на френски език.

Умира на 4 ноември 2015 година в Станфорд, Калифорния, на 91-годишна възраст.