За това как Лиза Пиленко стана светата майка Мария Парижка

За съвременния човек, който изпитва вътрешна потребност да прилага в живота си строгите аскетически правила, е трудно да намери точните указания какви те трябва да бъдат... Къде да открие пустиня? Как да се зарие до шията в земята, да се качи на стълп, да легне в гроб, да изнури себе си с пост? И не само как да осъществи това практически, а и защо да избере мълчанието, вместо вериги, или вериги, вместо стълпа? И каква е ценността на този подвиг? ... Можем да формулираме така: своеобразно призвание ли е аскетическият подвиг - цял жизнен път на човека, или то е своеобразен университет, подготвящ го за някакво друго призвание? Струва ми се, че аскетическите правила са правила за човешко поведение, които най-добре обезпечават едно максимално духовно, автентично и дълбоко отношение към Бога, към света, към самия себе си...

Аскетиката облекчава молитвата, ... дава криле на любовта към ближния, смнрява духа, дава ни сили в борбата с дявола. И, на първо място, аскетиката направлява човека към правилно възприемане на собственото нищожество пред величието на Бога и Божието дело в света. Встъпвайки на пътя на аскетиката, човекът следва да се домогва тъкмо до това. Длъжен е да се стреми да стане възможно най-пригоден за Божието дело на земята, най-духовен, най-силно свързан с Бога, преизпълнен с божествена любов...

... Съществува само една област, може би най-парещата, най-мъчителна за нас, където указанията на древните са глухи, неясни, непълни. Това е областта на нашето отношение към света и в частност към човека, към човечеството. Почти винаги за това се говори или между другото, или изобщо не се говори. Чувствате, че този въпрос не стои в центъра на вниманието, че не тук е основният път на древната аскетика, а ако случайно се натъкнем на него, то е просто пътьом... А междувременно този въпрос се изправи пред съвременното християнско човечество с небивала сила и ог неговото решение в известна степен зависи но-нататъшната съдба на християнството...

Разполагаме с достатъчно точните указания в Евангелието, изискващи от човека да отдаде душата си за своите приятели, да бъде съработник Божи в делото на у строен мето на света; св. апостол Павел отправя към нас страшното и вдъхновяващо слово относно своето желание да бъде дори отлъчен от Христос, за да види своите братя спасени. Всичко това ни позволява да не се колебаем и да не се съмняваме в правилността на избрания от нас път; всичко това не просто обосновава нашия избор, но по някакъв начин изисква от нас да вървим тъкмо по този път. Тук няма никакви съмнения.

Из „Аскетика на човекообщението" от майка Мария (Скобцова)

***

Ксения Кривошеина е родена в Ленинград, в семейство на музиканти и художници. Неин дядо е знаменитият оперен певец Иван Ершов, баща й е живописец, а майка й - драматична актриса.

В СССР Ксения Кривошеина (Ершова) е членувала в Съюза на художниците, работейки като илюстратор на детски книги. През 1980 г. се омъжва за Никита Игоревич Кривошеин и заминава в емиграция в Париж, където продължава творческата си работа като илюстратор, живописец и литератор.

През последните четиридесет години от нейния живот във Франция е участвала в многобройни лични и колективни изложби в галерии и салони в Париж, Страсбург, Лозана и Токио. Също така, сътрудничи с издателства както във Франция, така и в Русия.

Автор е на статии за много интернет издания, както и за списанията „Звезда", „Новый мир", „Нева", „Новый журнал" и др. Създател е на две интернет страници, едната от които е посветена на майка Мария (Скобцова), а другата - на Белгийския и Брюкселски архиепископ Василий (Кревошеин).

През 2004 г. в Издателство „Искусство" излиза „Спасяващата красота" - нейно изследване върху живота, творчеството и съдбата на майка Мария (Скобцова). През 2015 г. Издателство „ЭКСМО", Москва, отпечатва монографията й „Майка Мария (Скобцова) - светицата от нашите дни". През 2019 г. в „ЭКСМО" излиза и книгата „Златните куполи над Париж", а през 2020 г. същата е преиздадена на френски език под заглавие: "Des bulbes d'or dans le del de Paris" (Editions Sainte-Genevieve).

През 2015 г., за книгата си „Майка Мария (Скобцова) - светицата от нашите дни", „ЭКСМО", е номинирана за премията на Егор Гайдар в категорията „За изключителен принос в областта на историята".

На 24 април 2016 г. - с благоговението на Московския и на цяла Русия патриарх Кирил - в знак на внимание към трудовете й за благото на Църквата, Корсунски епископ Нестор награждава енориашката на храма, номинираната през 2016 г. за Патриаршеска литературна премия Ксения Игоревна Кривошеина, с орден на Руската православна църква „Преподобна Евфросиния Московска" - Трета степен.