Истина по време на война

Годината е 1941.

В България официално се обявява създаването на Дирекция на националната пропаганда пряко подчинена на министър-председателя., предназначена да подпомага идейните и програмни цели на управлението и да направлява общественото мнение.

Създава се пропагандно-цензурна машина в подкрепа на външната и вътрешна политика на правителството.

Структурират се звена — печат, радио, нагледна агитация, които, с подходящи средства скриват, премахват или задушават и най-малката нелоялност, недоволство или критика към правителствените действия.

Дирекцията развива собствена издателска дейност, ръководи правителствените вестници, подпомага провинциалните издания, разпространява печатни материали в чужбина.

Цензурата е тотална. Обемът на контролираните обекти е огромен.

Премиерът на държавата и шефът на Министерството на вътрешните работи и народното здраве са върховните ръководители на цензурата — тя започва и действа от самата парламентарна зала.

Свободата на словото и печата — основен белег на демокрацията — се нарушават от самия парламент.

Ориентирането на външната политика на България към политиката на силите на Оста, определя пропагандната насоченост на действията на Дирекцията.

Сътрудничеството с Германия, Италия и техните съюзници постепенно преминава в диктат.

Как действат механизмите за управление и осведомяване на обществото, за запознаване на външния свят с националните позиции?

Каква е същността на Дирекцията на националната пропаганда през 40-месечната й история в един от особено тежките и съдбовни периоди от съществуването на българската държава, като инструмент за ограничаване и подтискане проявите на свободомислие в цялата духовна сфера?