Цветът на луната

Онова дърво, черешата, беше в синора на тютюневата нива. Имаше и една звезда, която блещукаше в миглите на небето.

Една звездна нощ през март черешата почувства страх. Протегна клоните си към небето и въздъхна. Звездата я погледна в очите и се усмихна. Всички самодиви и самовили се хванаха за полите на нощта и затанцуваха. Северните и южните ветрове взеха хармониките си и засвириха. Всички: севернякът, южнякът и югозападните ветрове, заедно със зефира, със зачервени от пиене бузи, хванаха нощта за косите и я зацелуваха в устата. Гуляят продължи до зори, докато се появи Зорницата. Тогава входната врата на нощта се затвори...