Посока запад

Добре е да знаеш, че:

Нищо в този живот не заслужава да викаш болката в душата си освен тъжното лице и сълзата на майката.

Ако се научим да вървим през света с усмивка, няма да го направим по-хубав. (То и този, който го е създал, не е успял. Ако въобще се е старал в тази насока...) Сигурно е обаче, че прекосявайки света усмихнат, той ще ти се струва такъв, какъвто си го искал.

Влюби се!

За да усетиш после мъката от разлюбването и щастието от дошлата свобода.

Когато жената или мъжът до теб те попитат: "Обичаш ли ме?" не ги разочаровай.

Отговори нежно: "Разбира се, няма само за теб да правя изключение." И никога след това не казвай, че все още обичаш и една крава от детски селски спомен, и сакото, с което си привлякъл погледа на първо либе, и гълъбите, които кацат на прозореца за някоя троха хляб.

Ако не ти стигат парите, разбери, че многото пари не са предназначени за теб. Те пак ще отидат при оня, който е успял да излъже всички ни, че ги заслужава.

Ако осъмнеш с болки в реанимация, подсети се, че тази сутрин други не са изпитали въобще радостта от събуждането.

Усмихвай се!

Това е единственият начин враговете ти да побеснеят от мъка, че си весел.

Дори и само това да успееш да направиш, ти ще си част от тези, които помагат да бъде постигната относителна хармония в живота.

А това ще ти даде право да се чувстваш горд, че все пак вършиш нещо добро под слънцето...

За друго може и да нямаш време...

Петър Софрониев