Херменевтични парадигми

Въведение

Тази книга е посветена на Херменевтиката - едно от основни¬те направления във философията и хуманитаристиката. По думите на един стар български текст, тя "върви по дирята на учителите" - Дилтай, Гадамер, Хабермас, Рикьор - и следва пътищата, по които различните херменевтични парадигми се срещат, сблъскват се и се допълват в общото поле и "единственото число" на съвременната херменевтика. Без да бъде високомерна, нито прекалено предана, без да строи метапарадигми, но и без да следва "буквата" на анализираните парадигми, книгата се опитва да представи техния диалог и посредством него да открои родствата и напреженията, да долови пропуските и премълчаванията, да посочи неприемливите претенции и заблудите. Авторът се стреми да избегне както мнимата обективност на неангажирания наблюдател, така и открито заявените пристрастия, давайки все пак израз на своите, надявам се, обосновани предпочитания. Макар тема на изследването да са различните херменевтични парадигми, целта на анализа е зад техните спорове да прозре дилемите на съвременната философия, които водят до предефиниране на нейната проблематика и основни понятия. Представянето на тези дилеми и на техните решения, предложени от Херменевтиката, вероятно изисква да започнем от един непрестанно повтарян жест в днешната хуманитаристика - отхвърлянето на метафизиката.

Въпросът вече е не как да преодолеем метафизиката, а по какъв начин да бъдем неметафизични. Най-общата теза на неметафизичната нагласа е крайността на човека и човешкото познание. Но тази крайност може да бъде интерпретирана по различен начин.